Пасха е кулминацията на връзката на човека с Бога, тя е най-големият християнски празник, ден на Христовата светлина, както свидетелства и пасхалното песнопение: „Сега всичко се изпълни със светлина: небето и земята, и преизподнята!“
Народни традиции, вярвания, суеверия и обичаи в Олтения
Чрез възкресението на Господа, хората вярват, че раят се отваря за всички души, затворени в ада и остава отворен до Томина неделя, до Спасовден или до Петдесетница. Който умре на Великден и по време на светлата седмицата, отива направо в рая, защото му се опрощават всички грехове. Хората отиват на църква с червено яйце и монети в джобовете си, за богатство и берекет. Когато се връщат от възкресната служба, те поставят тревен чим на входния праг, за да бъдат здрави като трева през цялата година. На някои места поставят в леген прясна вода и клончета от босилек. Онези, които се измиват от него в дните на Пасха ще бъдат обичани като босилек. Когато момците и момите на Великден се прибират от църква, поглеждат в кладенец, за да бъдат хубави като вода през цялата година. Има места в Олтения, където тези, които отиват на църква на Великден, слагат червено яйце в пазвата си, за да бъде лицето им винаги румено.
При буря, за да предпазят къщите от мълнии, се изгарят върбовите клонки от Цветница, запалват свещта от Пасха или опушват къщата с тамян или осветен здравец от Великден. Румънецът приписва на запалената свещ, на върбовите клонки или на тамяна, осветен на Великден, силата да отдалечи опасността и злото от дома му. Дори починалите не са забравени от Великден. Съществува обичай веднага след Пасха роднините да запалват свещи на гробовете и да дават за помен червени яйца, козунак и вино.
В първия ден на Великден обикновено не се ходи на гости, защото всеки иска да си е вкъщи с домашните. На втория ден, младоженците са длъжни да отидат на гости при кумовете си, при родителите, братята и сестрите си. Кръщелниците носят дарове на кръстника, седят на масата и се забавляват. Ако те имат и дете, кръстниците отрязват от косата му го даряват с кокошка, прасе или овца.
По някои краища се правят заклинания и цяла церемония, предназначена да се намерят избраници за неженените. В нощта на Пасха, момичето, което иска да бъде харесвано и ухажвано от момчетата, взема блузата си, ушита за Великден, едно менче и три стръкчета босилек, отива някой извор, пълни съда с ненапита вода, поставя босилека във водата и се завръща у дома с менчето на главата си, произнасяйки заклинания. Като стигне до прага на къщата, пие три пъти от водата, като отново произнася заклинания. Сутринта на Великден, по трети петли, излиза на двора и вървейки на изток, заклиня за трети път. След това, като се прекръства, казва: „Както семето пшеница е отбрано от плевелите, така да бъда по-лична и по-красива от всички момичета! Както паунът е най-отбран от всички птици, така и аз да бъда по-лична и по-хубава от всички момичета! Както свещеникът не може да освещава вода без босилек, така момите да не могат да започнат без мен никаква игра!“. След това, отново се покланя на изток и се връща към извора, при който е била предишната вечер, взема водата с дясната си ръка и със заклинания я излива през главата си. След това отново пълни менчето с ненапита вода и се прибира вкъщи, като внимава да някой да не я види, както е направила и на отиване. У дома взема голяма, нова паница, изсипва водата в нея, слага трите стръкчета босилек, като добавя и едно червено яйце, както и няколко златни или сребърни монети и се измива с вода по бузите, като завърта яйцето по скулите си. Така момичето ще бъде с румено лице като яйцето, приятно, обичано и привлекателно като босилек, чисто като злато или сребро, ще има много пари през годината, ще бъде заглеждана от момците и скоро ще се ожени. След като се измие, се покланя и облича новата си великденска риза, след което прекарва през нея горещ въглен, казвайки: „Както този въглен е запален и жив, така и аз да бъда искряща, и както този въглен прогаря и не и не се спира от ризата, така и аз да бъда забелязана и зачитана от всички!“.
В много села на входа на къщата се поставят чимове трева, така че тези, които прекрачват прага да са „радостни като полето“. Преминаването над чима със зелена трева на входа на къщата се среща в повечето пролетни празници, като символ на прераждането, за здраве, общуване и единство в семейството, което е и същността на празника за румънците, както и единството и дълголетието на рода на семейството.
Източници: Ana Daria Ionescu-Haidău, Sânzienile; Alexandru Doru Șerban, Valentina Șerban, Credințe, datini și obiceiuri în Gorj.
