Манастирът Мракония се намира на излизане от залива Мраконя в окръг Мехединци. Има и по-старо наименование – Мръкуня. Разположен в близост до град Оршова, манастирът Мракония според някои води началото на XI век, от времето на воеводите и Глад и Охтум. В историческите извори се появява преди края на XIV век. През 1453, в резултат на турските набези, монасите са принудени да го напуснат. Между 1521-1523, банът (управителят) на Северин – Никола Гърлищяну, жена му Анка и тяхната дъщеря Ирина, съпругата на бана Юбул и тяхната дъщеря Наста, обновяват манастира. Наскоро след това отново е разрушен при многобройните турско-татарски нашествия. Между 1658-1665 г. наново е възстановен от монаси, подкрепени от местните жители. По време на турско-австрийските войни между 1670-1682 г. понася множество щети. А през 1682 г. бил подпален от мартолоси. През 1690 г. има свидетелства за насилствени опити за „обръщане“ на монасите в католическата вяра. През 1715 г. турски разбойници убиват почти всички монаси, като от тях се спасява се само един. През 1738 г. е изгорен от австрийските войски, а през 1788 е опустошен от турците. През 1934 г. с усилията на епископа на Карансебеш, Василе Лазареску и на протоиерей Йосиф Къмпиану от Оршова е построена нова кръстовидна църква от печена тухла с ламаринен покрив, която дълго време остава незавършена. През първите две десетилетия на комунистическия режим се използва като обикновен енорийски храм. През 1968 г., в резултат на работата по водноелектрическата централа на Желязната порта I, старата църква остава под водите на река Дунав. Сегашният манастир е построен след 1989, на ново място. През 1993 г. е положено началото на строежа на новата църква, а през 1995 г. с благословията на първосвещеника Нестор Ворническу, митрополит Олтенийски и с одобрението на Светия синод на Бор, това селище е възстановено. От 2007 монашеският живот в него е възстановен.
Библиография: Ștefan Meteș, Mănăstirile românești din Transilvania și Ungaria, Sibiu, 1936, p. 197-198; Gheorghe Cotoşman, Mănăstirea Mrăcunea, în „Biserica Ortodoxă Română”, anul LXXXVII, 1969, nr. 11-12, p. 1212-1220; Sergiu Popescu, Mehedinţi, vatră de istorie şi spiritualitate ortodoxă românească, Drobeta-Turnu Severin, 2008, p. 110-114; Sergiu Popescu, Mrăcunea, în vol. „Enciclopedia Ortodoxiei Românești”, București, 2010, p. 421; Sergiu Popescu, Mrăcunea, în vol. „Istoria monahismului românesc”, în curs de apariție.
Заливът Мракония – статуята на царят на даките Децебал
GPS координати: 44.640879 / 44°38’27” N – 22.293924 / 22°17’38” E Адрес: Заливът Мракония
Тази впечатляваща статуя е издълбана директно в планинската скала от екип от 12 алпинисти, координирани от скулптора Флорин Котарча. Художественото творение представлява лицето на царя на даките Децебал и е най-голямата скулптура създадена в природата в Европа, с височина 55 метра и широчина – 25 метра. Тази забележителна творба е създадена в продължение на 10 години, между 1994 и 2004. Финансовата подкрепа е дело на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган, който успява да види делото си осъществено 4 години, преди своята кончина през 2008 г.
cof
Регионалният музей Железни врати, секция Оршова
GPS координати: 44.722649 / 44°43’21” N – 22.394430 / 22°23’39” E
Адрес: Улица Порциле де фиер №. 32, град Оршова, окръг Мехединци
През декември 2018 г., в местността Оршова беше открита нова секция на регионалния музей Железни врати. Помещава се в сграда, предоставена от общината. Музеят представлява модерна сграда, оборудвана с всички удобства, за да може да се насладим на следите от историята на тези места. Музеят притежава три тематични изложбени зали: природни науки, история и археология, и етнография. Колекцията на изложените обекти, показва на посетителите снимки от бурната история на този край, животът на турските жители на остров Ада Калех, както и цялостни диорами (умалени макети) представящи красотата и дивата природа на Националния парк Железни врати. Изложени са колекции на различни видове оръжия, както и домакински предмети с културно и религиозно значение. Посетителите могат да разгледат различни предмети, както и интериора на традиционна османска къща. Друга изложбена зала е посветена на различните растения, животни и риби, които обитават този регион характерен със Средиземноморския си климат. Интересно решение представлява холограмният водещ, който се появява като стар турчин, а разказаната от него история пренася въображението на туристите към очарователната история на този край.
cof
Дворец на културата Теодор Костеску
GPS координати: 44.624034 / 44°37’26” N – 22.654256 / 22°39’15” E
Адрес: булевард Карол I, № 4, Дробета Турну Северин
Дворецът на културата „Теодор Костеску“ е представителна сграда, разположена в идеалния център на Дробета Турну Северин, която носи името на своя основател, професор Теодор Костеску. Този забележително културен човек в началото е директор на местната гимназия, след това е избран за председател на театралното общество, отдал цялата си енергия и дейност за създаване на тази прекрасна сграда, предназначена да бъде първият обществен театър в града. Само за няколко дни, чрез обществена подписка, той успял да събере необходимите средства, за строежа. Проектът е изготвен от архитекта Григоре Черкез, а основният камък е положен през 1912 година. Театърът е завършен през 1924 г. и веднага след пускането му в действие успял да предложи на зрителите нов и богат артистичен живот. Изминалите години дали своя отпечатък върху сградата, но от есента на 2010 дворецът е подложен на основен ремонт, който завършва през 2015 година, така че днес този символ на културата и изкуството притежава вид, наистина достоен на своето изпълнено със слава минало.
Средновековна крепост на Северин
GPS координати: 44.622047 / 44°37’19” N – 22.657042 / 22°39’25” E
Адрес: Улица Портулуй № 5, Дробета Турну Северин
Средновековната крепост Северин е построена през 13-ти век по инициатива на унгарското кралство, което издига крепостта за отбрана на южната граница на Банат. Първият гарнизон е съставен от рицарите хоспиталиери (йоанити). Крепостта е стратегически позиционирана на бреговете на река Дунав и в непосредствена близост до древното римско укрепление Дробета. Строителството е извършено през XIII-XV век, по време на което тя е трайно укрепена, уголемена и усилена. Стените са защитени от дълбок ров с вода, чиито следи могат да се видят и до днес. Заобиколена е от два реда каменни стени, подкрепени от 6 отбранителни кули. Османските нападения неведнъж са подлагали крепостта на продължителни обсади. Най-опустошителната атака е през 1524 година, по времето на Сюлейман Великолепни, когато стените са напълно унищожени и на практика от укреплението остава само една кула, наречена Кулата на Север, от което идва и името на днешния град Дробета Турну Северин. В резултат на широкомащабни ремонтно-възстановителни дейности, днес крепостта може да се види в цялото ѝ великолепие.
Божият мост, пещерата Поноаре, варовиковите поля
GPS координати: 44.975072 / 44°58’30” N – 22.761444 / 22°45’41” E
Адрес: община Поноаре, окръг Мехединци
Божият мост е природно явление с карстов произход, образуван от срутване на тавана на пещерата. Той е най-големият естествен мост на страната и втори по големина Европа, с дължина 30 метра, широчина 13 метра, височина 22 метра и дебелина 9 метра, и единственият такъв мост, по който може да ходи. Зад моста, в основата на един хълм, се намира пещерата Поноаре, друга природна атракция, представителна за карстовия релеф в тази област. Входът на пещерата е с формата на полукръг, с широчина 15 метра и височина над 3 метра, така че достъпът до пещерата е лесен. Надморската височина в района е 337 метра. Галериите са с обща дължина от 734 метра, представящи широки пространства с богати формирования от сталагмити и сталактити. В платото зад пещерата можете да се насладите на друг компонент от карстовия комплекс, разположен в тази област, съответно на полетата от варовик, които всъщност представляват нагънати карстови геоложки формации. Камъните са с удължена и набраздена форма, формирана от водата във варовиковите скали. Тези окопи понякога надвишават 4-5 метра дължина и имат дълбочина до 30 см, като понякога са покрити с растителност. Понорските варовикови полета се отличават с разнообразие и експанзия, с различни групи камъни, като тези от пещерния хълм, които образуват две отделни полета – полето на Клеопатра и полето на Афродита. Всички тези варовикови образувания са уникални природни забележителности на европейско ниво.
