Манастирът „Св. Троица“, наричан още манастир „Стрехая“, се намира в град Стрехая, област Мехединци. Църквата на манастира е с олтар, ориентиран 42 градуса на юг – противно на общото правило, което изисква църквите да бъдат насочени с олтара на изток. Този факт изглежда се дължи или на грешка в дизайна или е умишлено изградена така. През 1963 г. е извършена реставрацията. Тогава било установено, че феодалната къща и църквата принадлежали към различни етапи на строителство – като къщата – от първата половина на 16 век, в славата на епохата на Крайовските боляри; а Църквата, заедно с подсилената странична стена, с килиите и други манастирските сгради, е от времето на управлението на Матей Басараб около 1645 година. Установено е също, че нито къщата, нито църквата, нито другите сгради са предшествани от предишна строителна фаза. В началото на 16-ти век, вероятно през 1510 г., в Стрехая е изградена резиденция на банство Олтения, документално засвидетелствано от времето на Влад Монах, с документ от 16 май 1589. През 17-ти век, владетелят Матей Басараб възстановява къщата, изгражда на същото място църква, килии, допълнителни постройки и защитна стена. Първоначално сградата е замислена като типична владетелска резиденция. Матей Басараб решил да я преустрои в манастир. Относно причините за това решение, повечето историци са на мнение, че е следвал примера на Василе Лупу, който бил владетел на Молдова. Василе около 1640 г. преустроил в манастир крепостта Нямц, за да не се налага да я събаря, както искали турците. Вероятно по сходни причини и Матей Басараб предпочел да превърне тази резиденция в манастир, вместо да я разруши. С това преустройство при необходимост манастирът може да служи и за отбранителна крепост. През втората половина на 17-ти век е добавен притвор и също така е разширена и къщата. През 1693-а, игуменът Силвестър издига оградна стена от камък. Между 1716-1718 г., австрийците (които тогава са във война с турците) изграждат на около 10-50 метра разстояние от манастира, петоъгълно укрепление от пръст и изкоп, с полукръгли бастиони по ъглите. Важен етап от историята на манастира Стрехая е втората половина на XVII в., когато владетелят Григоре Гика (февруари 1672 – ноември 1673) учредява третата епископия във Влашко. Управлявана е от един епископ на име Даниил и има кратко съществуване от около шест години (1673-1679). По това време турци, австрийци и накрая отново турци многократно пречат на спокойствието на монашеската обител. През 1821 г., на път за Букурещ, Тудор Владимиреску влязъл в манастира Стрехая, както по-рано направил в Тисмана и Гура Мотрулуй и го превърнал отбранителна крепост. Участието на монашеската обител в революцията на 1821, изглежда имало негативни последствия за монасите тук, които, поради страх от отмъщение, вероятно са напуснали манастира. 118 години по-късно в обителта е извършен основен вътрешен и външен ремонт. Наново са изградени всички килии, къщи, кладенец, конюшни и покриви. През 1846 г. обзавеждането, църквата и постройките са в плачевно състояние. Монашеският живот престава през 1864 година, с прилагане на Закона за одържавяването на манастирите. По това време манастирът Стрехая се превръща в обикновена енорийска църква. През 1925 обителта е ограбена от крадци, които откраднали почти всичко. След установяване на комунистическия режим, манастирът продължава да търпи страдания – през 1957 г., богослужението било забранено. Въпреки това през същата година са започнати ремонтни дейности. До 1990 г. манастирът е музей. Едва след премахването на комунистическия режим древната собственост на Крайовските боляри отново става монашеска обител. Манастирът Стрехая е част от категорията на укрепените манастири със силни отбранителни стени. Заобиколена е от четири страни със стени с правоъгълна форма, в средата на които се намира църквата. Входът на манастира се намира под една кула, която мълчаливо наблюдава посетителите. От дясната страна се намират монашеските килии, а отляво наблюдателната кула. Църквата може да се счита за едно от последните оригинални художествени творения на мунтянската школа от 17-ти век. Има три части: олтар, наос и пронаос, към които се добавя и притворът, изграден по времето на Константин Бранковяну (1693). Разграничават се два стенописни слоя. Първият, може би оригиналният, е много чист, а вторият изглежда наподобява старата иконография с разлики в размерите и нюансите. Вероятно датира от 1826 година. От лявата страна на наоса са портретите на Матей Басараб и г-жа Елена, а в отдясно от врата са изобразени ктиторите Барбу Крайовеску и „Жупан Първу бив вел Ворник“. Фигурите на благодетелите на светата обител са изобразени и в пронаоса.
Библиография: Radu Creţeanu, Precizări cronologice privind ansamblul mănăstiresc Strehaia, în „Mitropolia Olteniei”, anu XXVI, 1974, nr. 7-8; Dimitrie Coravu, Mânăstirea şi Episcopia Strehaia, Slobozia, 2007, 140 p.; Sergiu Popescu, Mehedinti, vatră de istorie şi spiritualitate ortodoxă românească, Drobeta-Turnu Severin, 2008, p. 137-143.
