Манастир „Св. Троица“, Стрехая

Манастирът „Св. Троица“, наричан още манастир „Стрехая“, се намира в град Стрехая, област Мехединци. Църквата на манастира е с олтар, ориентиран 42 градуса на юг  – противно на общото правило, което изисква църквите да бъдат насочени с олтара на изток. Този факт изглежда се дължи или на грешка в дизайна или е умишлено изградена така. През 1963 г. е извършена реставрацията. Тогава било установено, че феодалната къща и църквата принадлежали към различни етапи на строителство – като къщата – от първата половина на 16 век, в славата на епохата на Крайовските боляри; а Църквата, заедно с подсилената странична стена, с килиите и други манастирските сгради, е от времето на управлението на Матей Басараб около 1645 година. Установено е също, че нито къщата, нито църквата, нито другите сгради са предшествани от предишна строителна фаза. В началото на 16-ти век, вероятно през 1510 г., в Стрехая е изградена резиденция на банство Олтения, документално засвидетелствано от времето на Влад Монах, с документ от 16 май 1589. През 17-ти век, владетелят Матей Басараб възстановява къщата, изгражда на същото място църква, килии, допълнителни постройки и защитна стена. Първоначално сградата е замислена като типична владетелска резиденция. Матей Басараб решил да я преустрои в манастир. Относно причините за това решение, повечето историци са на мнение, че е следвал примера на Василе Лупу, който бил владетел на Молдова. Василе около 1640 г. преустроил в манастир крепостта Нямц, за да не се налага да я събаря, както искали турците. Вероятно по сходни причини и Матей Басараб предпочел да превърне тази резиденция в манастир, вместо да я разруши. С това преустройство при необходимост манастирът може да служи и за отбранителна крепост. През втората половина на 17-ти век е добавен притвор и също така е разширена и къщата. През 1693-а, игуменът Силвестър издига оградна стена от камък. Между 1716-1718 г., австрийците (които тогава са във война с турците) изграждат на около 10-50 метра разстояние от манастира, петоъгълно укрепление от пръст и изкоп, с полукръгли бастиони по ъглите. Важен етап от историята на манастира Стрехая е втората половина на XVII в., когато владетелят Григоре Гика (февруари 1672 – ноември 1673) учредява третата епископия във Влашко.  Управлявана е от един епископ на име Даниил и  има кратко съществуване от около шест години (1673-1679). По това време турци, австрийци и накрая отново турци многократно пречат на спокойствието на монашеската обител. През 1821 г., на път за Букурещ, Тудор Владимиреску влязъл в манастира Стрехая, както по-рано направил в Тисмана и Гура Мотрулуй и го превърнал отбранителна крепост. Участието на монашеската обител в революцията на 1821, изглежда имало негативни последствия за монасите тук, които, поради страх от отмъщение, вероятно са напуснали манастира. 118 години по-късно в обителта е извършен основен вътрешен и външен ремонт. Наново са изградени всички килии, къщи, кладенец, конюшни и покриви. През 1846 г. обзавеждането, църквата и постройките са в плачевно състояние. Монашеският живот престава през 1864 година, с прилагане на Закона за одържавяването на манастирите. По това време манастирът Стрехая се превръща в обикновена енорийска църква. През 1925 обителта е ограбена от крадци, които откраднали почти всичко. След установяване на комунистическия режим, манастирът продължава да търпи страдания – през 1957 г., богослужението било забранено. Въпреки това през същата година са започнати ремонтни дейности. До 1990 г. манастирът е музей. Едва след премахването на комунистическия режим древната собственост на Крайовските боляри отново става монашеска обител. Манастирът Стрехая е част от категорията на укрепените манастири със силни отбранителни стени. Заобиколена е от четири страни със стени с правоъгълна форма, в средата на които се намира църквата. Входът на манастира се намира под една кула, която мълчаливо наблюдава посетителите. От дясната страна се намират монашеските килии, а отляво наблюдателната кула. Църквата може да се счита за едно от последните оригинални художествени творения на мунтянската школа от 17-ти век. Има три части: олтар, наос и пронаос, към които се добавя и притворът, изграден по времето на Константин Бранковяну (1693). Разграничават се два стенописни слоя. Първият, може би оригиналният, е много чист, а вторият изглежда наподобява старата иконография с разлики в размерите и нюансите. Вероятно датира от 1826 година. От лявата страна на наоса са портретите на Матей Басараб и г-жа Елена, а в отдясно от врата са изобразени ктиторите Барбу Крайовеску и „Жупан Първу бив вел Ворник“. Фигурите на благодетелите на светата обител са изобразени и в пронаоса.

Библиография: Radu Creţeanu, Precizări cronologice privind ansamblul mănăstiresc Strehaia, în „Mitropolia Olteniei”, anu XXVI, 1974, nr. 7-8; Dimitrie Coravu, Mânăstirea şi Episcopia Strehaia, Slobozia, 2007, 140 p.; Sergiu Popescu, Mehedinti, vatră de istorie şi spiritualitate ortodoxă românească, Drobeta-Turnu Severin, 2008, p. 137-143.

Day 1
Ден 1 – Крайова – Стрехая – Маглавит - Видин

Посещение на храмовете „Св. Троица“, „Мънтуляса“, „Мадона Дуду“, „Св. Вмчк. Димитър“, гр. Крайова (по избор)

Отпътуване към гр. Стрехая и посещение на манастира „Стрехая“

Отпътуване към Маглавит и посещение на манастира „Маглавит“

Отпътуване за гр. Видин, България

Вечеря и нощувка в гр. Видин

Day 2
Ден 2 – Видин - Монтана – Враца - Плевен

Посещение на катедрален храм „Св. Димитър“, храм „Св. Пантeлеймон“ и храм „Св. Петка“ в гр. Видин

Свободно време в града: обиколка на Крепостта „Баба Тонка“, посещение на Историческия музей и Кръстатата казарма (по избор)

Отпътуване към Струпешкия манастир „Св. Пророк Илия“ около гр. Враца и посещение на манастира Обяд в района на манастира

Отпътуване към гр. Плевен

Вечеря и нощувка в гр. Плевен

Day 3
Ден 3 – Плевен – Велико Търново

Посещение на храмовете „Св. Николай“, „Св. Троица“ и „Св. Параксева“, гр. Плевен

Посещение на параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, гр. Плевен

Обяд в гр. Плевен

Разходка в парк Скобелев и Братската могила-костница или посещение на парк „Кайлъка“ и Музея на виното

Отпътуване за гр. Велико Търново

Вечеря и нощувка в гр. Велико Търново

Day 4
Ден 4 – Велико Търново

Посещение на крепостта „Царевец“ и хълма „Трапезица“, гр. Велико Търново

Посещение на храмовете „Св. Димитър Солунски“, „Св. 40 Мъченици“ и катедралния храм „Рождество Богородично“, гр. Велико Търново

Обяд в гр. Велико Търново

Свободно време: посещение на Самоводската чаршия във Велико Търново и старата част на града

Спектакъл „Звук и Светлина“ – крепост Царевец

Вечеря и нощувка в гр. Велико Търново

Day 5
Ден 5 – Арбанаси – Велико Търново

Посещение на манастирите „Успение Богородично“ и „Св. Николай Чудотворец“, с. Арбанаси

Посещение на храм „Рождество Христово, с. Арбанаси

Обяд в Арбанаси

Посещение на храм „Св. Атанасий“, с. Арбанаси

Нощувка в гр. Велико Търново

Day 6
Ден 6 - Иваново - Русе

Отпътуване към Иваново

Посещение на Ивановските скални църкви и средновековната крепост „Червен“

Отпътуване за гр. Русе и обяд на брега на р. Дунав

Посещение на катедрален храм „Св. Троица“ и храм „Св. Георги“, гр. Русе

Вечеря и нощувка в гр. Русе

Day 7
Ден 7 – Русе - Балш - Кълуй - Крайова

Посещение на Регионалния исторически музей и римска крепост Сексагинта Принта (по избор)

Отпътуване към Балш и посещение на манастира Мъйнещ

Отпътуване към Кълуй и посещение на манастира Кълуй

Отпътуване за Крайова

Вечеря и нощувка в Крайова

Заливът Мракония – статуята на царят на даките Децебал
GPS координати: 44.640879 / 44°38’27” N – 22.293924 / 22°17’38” E Адрес: Заливът Мракония
Тази впечатляваща статуя е издълбана директно в планинската скала от екип от 12 алпинисти, координирани от скулптора Флорин Котарча. Художественото творение представлява лицето на царя на даките Децебал и е най-голямата скулптура създадена в природата в Европа, с височина 55 метра и широчина – 25 метра. Тази забележителна творба е създадена в продължение на 10 години, между 1994 и 2004. Финансовата подкрепа е дело на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган, който успява да види делото си осъществено 4 години, преди своята кончина през 2008 г.

cof

Регионалният музей Железни врати, секция Оршова
GPS координати: 44.722649 / 44°43’21” N – 22.394430 / 22°23’39” E
Адрес: Улица Порциле де фиер №. 32, град Оршова, окръг Мехединци

През декември 2018 г., в местността Оршова беше открита нова секция на регионалния музей Железни врати. Помещава се в сграда, предоставена от общината. Музеят представлява модерна сграда, оборудвана с всички удобства, за да може да се насладим на следите от историята на тези места. Музеят притежава три тематични изложбени зали: природни науки, история и археология, и етнография. Колекцията на изложените обекти, показва на посетителите снимки от бурната история на този край, животът на турските жители на остров Ада Калех, както и цялостни диорами (умалени макети) представящи красотата и дивата природа на Националния парк Железни врати. Изложени са колекции на различни видове оръжия, както и домакински предмети с културно и религиозно значение. Посетителите могат да разгледат различни предмети, както и интериора на традиционна османска къща. Друга изложбена зала е посветена на различните растения, животни и риби, които обитават този регион характерен със Средиземноморския си климат. Интересно решение представлява холограмният водещ, който се появява като стар турчин, а разказаната от него история пренася въображението на туристите към очарователната история на този край.

cof

Дворец на културата Теодор Костеску
GPS координати: 44.624034 / 44°37’26” N – 22.654256 / 22°39’15” E
Адрес: булевард Карол I, № 4, Дробета Турну Северин
Дворецът на културата „Теодор Костеску“ е представителна сграда, разположена в идеалния център на Дробета Турну Северин, която носи името на своя основател, професор Теодор Костеску. Този забележително културен човек в началото е директор на местната гимназия, след това е избран за председател на театралното общество, отдал цялата си енергия и дейност за създаване на тази прекрасна сграда, предназначена да бъде първият обществен театър в града. Само за няколко дни, чрез обществена подписка, той успял да събере необходимите средства, за строежа. Проектът е изготвен от архитекта Григоре Черкез, а основният камък е положен през 1912 година. Театърът е завършен през 1924 г. и веднага след пускането му в действие успял да предложи на зрителите нов и богат артистичен живот. Изминалите години дали своя отпечатък върху сградата, но от есента на 2010 дворецът е подложен на основен ремонт, който завършва през 2015 година, така че днес този символ на културата и изкуството притежава вид, наистина достоен на своето изпълнено със слава минало.

Средновековна крепост на Северин
GPS координати: 44.622047 / 44°37’19” N – 22.657042 / 22°39’25” E
Адрес: Улица Портулуй № 5, Дробета Турну Северин
Средновековната крепост Северин е построена през 13-ти век по инициатива на унгарското кралство, което издига крепостта за отбрана на южната граница на Банат. Първият гарнизон е съставен от рицарите хоспиталиери (йоанити). Крепостта е стратегически позиционирана на бреговете на река Дунав и в непосредствена близост до древното римско укрепление Дробета. Строителството е извършено през XIII-XV век, по време на което тя е трайно укрепена, уголемена и усилена. Стените са защитени от дълбок ров с вода, чиито следи могат да се видят и до днес. Заобиколена е от два реда каменни стени, подкрепени от 6 отбранителни кули. Османските нападения неведнъж са подлагали крепостта на продължителни обсади. Най-опустошителната атака е през 1524 година, по времето на Сюлейман Великолепни, когато стените са напълно унищожени и на практика от укреплението остава само една кула, наречена Кулата на Север, от което идва и името на днешния град Дробета Турну Северин. В резултат на широкомащабни ремонтно-възстановителни дейности, днес крепостта може да се види в цялото ѝ великолепие.

Божият мост, пещерата Поноаре, варовиковите поля
GPS координати: 44.975072 / 44°58’30” N – 22.761444 / 22°45’41” E
Адрес: община Поноаре, окръг Мехединци
Божият мост е природно явление с карстов произход, образуван от срутване на тавана на пещерата. Той е най-големият естествен мост на страната и втори по големина Европа, с дължина 30 метра, широчина 13 метра, височина 22 метра и дебелина 9 метра, и единственият такъв мост, по който може да ходи. Зад моста, в основата на един хълм, се намира пещерата Поноаре, друга природна атракция, представителна за карстовия релеф в тази област. Входът на пещерата е с формата на полукръг, с широчина 15 метра и височина над 3 метра, така че достъпът до пещерата е лесен. Надморската височина в района е 337 метра. Галериите са с обща дължина от 734 метра, представящи широки пространства с богати формирования от сталагмити и сталактити. В платото зад пещерата можете да се насладите на друг компонент от карстовия комплекс, разположен в тази област, съответно на полетата от варовик, които всъщност представляват нагънати карстови геоложки формации. Камъните са с удължена и набраздена форма, формирана от водата във варовиковите скали. Тези окопи понякога надвишават 4-5 метра дължина и имат дълбочина до 30 см, като понякога са покрити с растителност. Понорските варовикови полета се отличават с разнообразие и експанзия, с различни групи камъни, като тези от пещерния хълм, които образуват две отделни полета – полето на Клеопатра и полето на Афродита. Всички тези варовикови образувания са уникални природни забележителности на европейско ниво.

Trip Facts

  • Bulevardul Republicii 128B, Strehaia 225300, Romania
  • не
  • DN6/E70, Асфалт в много добро състояние
  • „Света Троица”
  • 44.621424 / 44°37’17” N – 23.192537 / 23°11’33” E
  • 112
  • няма
  • няма

Хит радио Гама – Любимите песни на Видин!

Туристически информационни центрове в България

Туристически информационни центрове в Румъния

Окръг Олт

Окръг Мехединци

Окръг Долж