Манастир „Садова“

Манастирът „Садова“ е бил за дълъг период един от най-важните обекти във Влашко. За пръв път светата обител се споменава в един хрисовул на Влад Ънекатул от 20 август 1530 г. Манастирската църква е изградена в началото на 16. век от Крайовските боляри (жупан Барбу). Обновен е от Матей Басараб през 1640 г., а с хрисовул от 27 ноември 1640 г., владетелят го обявява за метох на Светите места. Манастирът Садова е укрепен, подобно на други създадени от него. През август 1657 г. Павел от Алепо (известен пътешественик) посещава манастира заедно с патриарх Вакарий Антиохийски и отбелязва, че светата обител наподобява тази от Стрехая, а църквата – тази от Буковъц. Следващият ктитор на Садова е Преда Бранковяну, който продължава започнатите строежи. Той изгражда килии и камбанария от южната страна, а през 1693 година Константин Бранковяну построява и църквата-болница. Манастирът е бил значим монашески и културен център в южната част на Олтения, а в него и до днес се подвизават достойни игумени, които полагат грижи както за административното, така и за културното му развитие. През 19. век храмът е засегнат от честите турски нападения и от атмосферните влияния и земетресения. Въпреки че някои от игумените (Дионисий Романо) се опитват да му възвърнат блясъка от миналото, за този важен монашески център предстоят тежки времена. В периода на одържавяването на манастирските имоти, той е изоставен. Този период е оставил своя отпечатък върху светата обител. Тя е възстановена като манастир през 1992 г. Църквата не е запазена в първоначалния си вид в резултат от дългия период, в който е оставена да се руши. Сегашният ѝ вид е резултат на последните възстановителни и ремонтни дейности от 1996 г.

Библиография: Nicolae Iorga, Inscripţii din bisericile României, Bucureşti, 1908, p 307; N. Şerbănescu, Documente din veacul trecut privitoare la Mănăstirea Sadova, în „Mitropolia Olteniei”, anul VII, 1955, nr. 10-12, p. 644; D. Bălaşa, Mănăstirea Sadova, în „Mitropolia Olteniei”, anul XXIII, 1971, nr. 11-12, p. 861; Sergiu Popescu, Mănăstirea Sadova, în vol. „Enciclopedia Ortodoxiei Românești”, București, 2010, p. 558; Sergiu Popescu, Sadova, în vol. „Istoria monahismului românesc”, în curs de apariție.



Booking.com

Музей на изкуството и етнографията (палатът „Маринку“)
GPS координати: 43.994571 / 43°59’40” N – 22.932424 / 22°55’57” E
Адрес: ул. „22 Декември“ № 6, град Калафат, окръг Долж
Музеят на изкуствата и етнографията в Калафат е забележителна сграда в центъра на града, известна още като двореца Маринку. Срадата е дело на известния в началото на 20. век в Румъния френски архитект Пол Готро (Paul Gottereau). Строителите са италиански занаятчии, ръководени от инженера Пиетро Адоти (Pietro Adotti). Основният камък е положен през есента на 1904 г., като строителството трае три години и музеят е открит през 1908 година. Построен е във френски неокласически бароков стил, повлиян от румънската архитектура от началото на 20. век. Сградата е с площ от 8 330 квадратни метра, като има почти 50 стаи, разпределени на три нива. Общите разходи възлизат на огромната сума от 1 000 000 жълтици. Въпреки това, съдбата на тази сграда е тъжна. Тя свързана с дъщерята на семейство Маринку, дете, притежаващо изключителен музикален талант, което умира на 13 годишна възраст от туберкулоза. Покрусен от огромната загуба, бащата Стефан Марину решава да издигне този прекрасен дворец в памет на дъщеря си Мариоара. Семейната трагедия не спира до тук, защото след няколко години Стефан Марину също умира от туберкулоза. Той завещава двореца на местната община, като волята на дарителя е сградата да се ползва за девическо училище, в спомен на дъщеря му. През 1926 година дворецът става собственост на общината и функционира като девическо училище „Света Мария“, а след това като детска градина. Впоследствие в двореца се помещава Аграрното училище в Калафат, след което е административно учреждение. През 1967 г., в него вече се помещава Музеят на изкуствата и етнографията. В момента той разполага с богата колекция от художествени обекти, изложени в постоянна експозиция, но също така организира лични изложби на съвременни художници от страната и чужбина. През септември 2012 г. е открита секция с историята на гр. Калафат с дарителската подкрепа на наследниците на семейство Маринку. Палатът Маринку е впечатляващо наследство, което благородното семейство Маринку, въпреки големите изпитания на съдбата, щедро дарява на местната общност. Чрез социално-просветната дейност, която извършва, тази сграда може да се счита за един от най-важните културни центрове по цялото протежение на река Дунав.

Паметникът на Войната за независимост
GPS координати: 43.997231 / 43°59’50” N – 22.934442 / 22°56’4” E
Адрес: ул. „Баба Лупа“ № 1, гр. Калафат, окръг Долж
Град Калафат е белязан в историята на Румъния като място от където започва войната за независимост през 1877 година срещу Османската империя. От този град, на 26 април 1877, на брега на река Дунав, гръмва първото оръдие по позициите, заети от турската армия на българския бряг. Няколко години след края на войната, на това място е издигнат паметник, напомнящ за този славен епизод от раждането на съвременната Румънска държава. През 1977 година, при честването на 100 годишнината, властите преместват оригиналния паметник и на негово място е издигнат възпоменателен паметник на независимостта, дело на скулптора Павел Букур. Той представлява барелеф, изработен от травертин, който изобразява представителни сцени от битката.

Trip Facts

  • DN 55, след това DJ 551, пътят е в много добро състояние
  • няма
  • 43.905169 / 43°54’18” N – 23.925509 / 23°55’32” E
  • Drumul Mănăstirii, Sadova, Romania
  • „Св. Николай” и „Въведение Богородично”

Хит радио Гама – Любимите песни на Видин!

Туристически информационни центрове в България

Туристически информационни центрове в Румъния

Окръг Олт

Окръг Мехединци

Окръг Долж