Манастирът „Клокочьов“ се споменава се още по времето на Нягое Басараб (1512-1521), когато е отбелязан при една размяна на имения между неговия игумен и ключаря Маня от Персани. През 1625 г. Александру Коконул го прави метох на Светогорския манастир Кутлумуш. Голямо земетресение от 1628, и няколко пожара обаче разрушават стария монашески център. Поради тази причина, през 1645 г., по време на царуването на Матей Басараб, манастирът е възобновен от великия ага Дийку Буйческу. Разрушен е отново поради превратностите на времето. През 1980 г. започват обширни възобновителни работи, които постепенно възстановяват манастира до състоянието, в което се намира днес. Чрез своята архитектура манастирът „Клокочьов“ е сред паметниците от средата на 17-ти век, в които все още доминират стилистичните характеристики от времето на Матей Басараб. Разнообразието от форми е смекчено от трезвостта и простотата на конструкцията, като декорацията е използвана с мярка.
Библиография. I. Ionaşcu, Biserici, chipuri şi documente din Olt, Craiova, 1934, p. 38-49; Sergiu Popescu, Clocociov, în vol. „Enciclopedia Ortodoxiei Românești”, București, 2010, p. 189-190; Sergiu Popescu, Clocociov, în vol. „Istoria monahismului românesc”, în curs de apariție.
Отпътуване към с. Велчево и посещение на Къпиновски манастир „Св. Николай Чудотворец“
Отпътуване към Килифаревски манастир „Рождество Богородично“ и посещение на манастира
Обяд във Велико Търново
Отпътуване към манастир „Преображение Господне“ и посещение на манастира
Свободно време в града: посещение на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“, крепостта „Царевец, хълма „Трапезица“, Самоводската чаршия и старата част на гр. Велико Търново
Нощувка в гр. Велико Търново
Посещение на Ивановските скални църкви и средновековната крепост „Червен“
Посещение на пещерата „Орлова чука“
Обяд в гр. Русе
Отпътуване за Каракал, Румъния
Нощувка в Каракал
Посещение на музея в Каракал и националния театър
Отпътуване за Слатина
Обяд в района на Слатина
Посещение на манастира „Клокочьов“
Посещение на манастира „Стрехърец“
Отпътуване за гр. Крайова
Вечеря и нощувка в гр. Крайова
Посещение на катедрален храм „Св. вмчк. Димитър“ и храма „Мадона Дуду“, гр. Крайова
Посещение на музея Олтения, гр. Крайова
Разходка в парка Николае Романеску и свободно време в Крайова
Вечеря и нощувка в гр. Крайова
Окръжен музей Олт
GPS координати: 44.430361 / 44°25’49” N – 24.359963 / 24°21’36” E
Адрес: ул. „Ана Ипатеску“ № 1, град Слатина, окръг Олт, Румъния
Окръжният музей на окръг Олт е създаден през 1952 година, но идеята за него съществува още от първите години след края на Първата световна война, когато с такава цел са събрани документи за дарения, книги и стари щампи, исторически предмети и произведения на изкуството. Разположен в прекрасна историческа сграда в центъра на град Слатина, музеят притежава изключителен интериор с огромни и чудесно оформени пространства, които съдържат колекции и експонати с голяма историческа и художествена стойност. Историческата и културна експозиция за град Слатина е разположена в 5 отделни зали и е открита на 23 април 2003 г. Тя се състои от огромен брой забележителности на град Слатина и исторически свидетелства за развитието на областта: стари документи, монети, книги, култови предмети, планове, скици и стари снимки, включително реконструкция на исторически пейзажи, като например една гостна стая и няколко магазина от стария град. Интерес за посетителите на музея представляват секциите за пластично изкуство, за фолклорно изкуство и етнография и историко-археологическата секция.
Музеят Романациулуи
GPS координати: 44.109371 / 44°6’33” N – 24.348064 / 24°20’53” E
Адрес: ул. „Янку Жиану“ № 17, град Каракал, окръг Олт, Румъния
Музеят на Каракал носи древното име на региона, а именно Романаци. Идеята за създаването на музей се появява в началото на ХХ век, когато Йон Хаджиеску Мирище, известен магистрат родом от Каракал, купува през 1900 година сграда, с цел създаване на място за излагане на картини и скулптури. След смъртта си през 1922 г., този велик човек на културата и любител на изкуството, завещава имуществото си на окръг Романаци, с цел популяризиране и поддържане изящните изкуства, чрез създаване на музей. За съжаление, неговото желание не се осъществява поради липсата на интерес от страна на местните власти, а наследниците му продават голяма част от произведенията на изкуството, събрани от него. Музеят на Романаци е създаден едва на 26 септември 1949 година, като е поместен в сграда в центъра на града. Първоначално е имал 2 секции – история и пластично изкуство. През 1950 г. музеят е преместен в друга, много по-обширна сграда с 23 стаи. Днес той има 4 основни секции: историко-археологическа секция, секция в памет на Янку Жиану, секция пластични изкуства и етнографска секция. Колекциите му са впечатляващи, например, секцията по история включва повече от 20 000 обекта с безценна стойност, някои от които на повече от 6 000 години, както и много предмети от римския град Ромула, намиращ се в близост до днешния град Каракал. Римските статуи и саркофази са повече от 20 на брой. Секцията по изкуства притежава колекция от над 500 картини и други произведения на изкуството, а колекцията от римски скъпоценни и полускъпоценни камъни е на пето място по големина в света.
Националният театър в Каракал
GPS координати: 44.113239 / 44°18’56” N – 24.309577 / 24°20’22” E
Адрес: ул. „Пяца Викторией“ № 10, град Каракал, окръг Олт, Румъния
Сградата на Националния театър в Каракал е на повече от 100 години и е един от най-представителните и най-красивите архитектурни обекти в града. Строежът й започва на 14 юли 1896 и е завършен през 1901 г. Архитект е австриецът Франц Билек (Franz Bileck). По това време в Каракал живеят около 12 000 жители, а градът е известен със своя изключителен културен живот. Между 1959 – 1960 година театърът е ремонтиран. За съжаление, опустошителен пожар през 1987 година слага край на театралните представления. Възстановителната работа продължава дълго и на 19 декември 2008 г., с целия си предишен блясък и елегантност, сградата отново отваря врати за широката публика. Всички архитектурни и декоративни детайли са чудесно изпълнени, картините – напълно възобновени, а залата е оборудвана със съвременна звукова техника и осветление.
Крепостта Суцидава
GPS координати: 43.765217 / 43°45’55” N – 24.459036 / 24°27’32” E
Адрес: село Челею, град Корабия, окръг Олт
Крепостта Суцидава се намира на брега на река Дунав, на няколко километра от покрайнините на гр. Корабия и основана от римски легиони между 257-275 г. сл. Хр. като римско отбранително съоръжение с 8-10 кули, в рамките на които се е намирало и градско селище, включително древнохристиянска базилика, римски бани и павирани улици. В крепостта имало и таен извор, който е забележително архитектурно постижение. Римляните построили това укрепление на мястото на древен град – столица на дакийското племе суци. Близо до тази крепост се намирал мостът на Константин Велики, с дължина от около 2 400 метра, който от 328 г. позволява прекосяването на река Дунав, като свързва Суцидава с Ескус. От този мост днес е останал само един стълб. Под византийска власт градът е реконструиран и неколкократно увеличава размера си по времето на Теодосий II, след него и при Юстиниан Велики, но при хунското нашествие е разрушен и запада. Изглежда градът е напълно изоставен от византийците около 600 година. Въпреки това, крепостта оцелява, като отново се появява в историческите извори от времето на Михаил Храбрия (Михай Витязул) като защитен гарнизон срещу османските армии, намиращ се брега на река Дунав. Върху много парчета от тухли все още може да се види изобразена риба, която е ранен християнски символ. Най-важният исторически елемент е тайният извор, който е построен през VI век, но е открит едва през 1958 година, във вътрешността на който са открити множество артефакти с безценна историческа стойност. Очевидно ролята му е била да осигури водоснабдяването на крепостта във време на дълга обсада. Уникален факт е откритието, свързано с отоплението на жилищата, което е направено чрез сложна система от подови тръби, което иновативно решение по това време. Крепостта е построена от печени тухли и масивни каменни блокове, успели да издържат почти две хилядолетия бурна история. При входа има малък музей, където посетителите могат да се порадват на някои от предметите, открити тук: бронзови орнаменти, оловни пръстени, печати, керамични фрагменти, култови предмети във вид на кръст, а църквата се смята за първия християнски храм, открит между р. Дунав и Карпатите. Църквата е еднокорабна, а близо до олтара са открити скелети, погребани по християнски обред, главата на запад, краката на изток и ръцете до тялото. В интериора на църквата са открити различни християнски артефакти, лампи с кръстовидна форма, бронзови кръстове, керамика с християнски надписи.
Музеят Къмпией Боянулуй и неолитското селище
GPS координати: 44.155135 / 44°9’18” N – 24.539289 / 24°32’21” E
Адрес: ул. „Николае Титулеску“ № 33, на входа на с. Дръгънещ Олт, окръг Олт, Румъния
Музеят Къмпией Боянулуй е създаден по инициатива на професор Траян Зорзолиу, който посвещава почти целия си живот на тази идея, и представлява наистина уникално място в Румъния, и дори в цяла Европа. Това е музей на открито, който разказва за народните обичаи на тази област от последните 6 000 години. В двора на музея има оброк, малка църква, традиционна къща, автентична колиба (бордей), както и 6 глинени хижи на възстановено село от ерата на неолита, като имаме предвид, че в района са открити следи от култура датираща от 5.-6. хилядолетие пр. Хр. Колекциите от обекти включват повече от 6 000 експоната – инструменти, керамика, платове, ковашки материали. Бордеят е типично жилище за този равнинен район. Вътре обикновено има две помещения, едно използвано за готвене и храна, а другото – за живеене и спане. Естествено, показана е и една ракла със зестра, пълна със завивки и тъкани, предавани по наследство, като изложените сега са от 18. век. Колибите от неолитното селище реконструират живота от преди 5-6 000 години. Неолитното селище се състои от шест хижи на открито, които са заобиколени със защитен окоп и ограда, изработена от сплетени клонки. Влиза се през дървена платформа, а хижите са с естествен размер. Една от тях представя рибарско жилище, друга – жилището на един фермер, трета – домът на грънчар. Къщите са построени от колове, забити в земята и плетена тръстика, измазана с кал. Между тях се издига едно наколно жилище, където са пазени провизиите, тъй като селищата са строени в долини, които често се наводнявали. Колибите са нагъсто, улиците на селото – не по-широки от два метра, а някои хижи са прилепени една към друга. Строителството е ниско, тъй като височината на хората тогава не надвишавала 1.50-1.60 м. Къщите нямат тавани, но са облицовани вътре. Всяка колиба има огнище и фурна, а леглото е построено от насипана пръст, върху която са поставяни кожи или рогозки. Във всички хижи има неолитни предмети или реконструкции на такива предмети, маси, култови олтари, домакински инструменти.