Манастир „Чернец“

Дълги години село Чернец е причина за недоразумения – болярите Бузещи (и не само те), манастирите на Говора и Тисмана, а по-късно Козия, си оспорват правото върху селото. Докато игумените и болярите търсят правата си при бана на Крайова, владетелят Михнеа Водъ (1658-1659) започва строителство на нов манастир в Чернец. Работата продължил Григоре Гика (1660-1664), като манастирът е завършен преди 9 ноември 1662 г. През 1663 година манастирът Чернец е метох на манастира Тимана. По време на царуването на владетелите Шербан Кантакузин (1678-1688) и Константин Брънковяну (1688-1714), манастирът Тимана (чийто метох е Чернец), Говора и Козия се опитват да придобият власт над село Чернец. Въпреки че на 22 октомври 1702 г. спорът между трите манастира приключил, и достигнали до споразумение, братството на манастира Чернец не да получило спокойствие, главно поради желанието на Тисмана да удържи приходите, получени от мехединския манастир. Така, на 25 май 1714, Владетелят Стефан Кантаузин (1714-1716) позволява на игумена на Тисмана „да изкара свещеника Стойка от владетелската църква на Чернец“, защото не бил платил финансовите си задължения. На 18 април 1716 г. епископът на Ръмник, Дамаскин, поискал от манастира Чернец да плати дълга си, като свещениците били заплашени с низвержение. Противопоставянето продължило и през 18. век. По този повод, на 13 юни 1752 г., Великият бан Барбу Вакареску, провел задълбочено разследване относно собствеността на имотите Балта Верде и Батоци на манастира Чернец. Това е последният път, когато се прави препратка към манастира Чернец, след което в изворите се споменава само за църквата в Чернец. Основната причина за премахването на монашеската обител е липсата на сигурни приходи, които да позволят оцеляването му. Църквата е възстановена в периода 1784-1794. През 2005 г. обителта е възстановена като девически манастир, а през 2007 г. започват нови строителните работи.

Библиография: N. Ghika-Budeşti, Evoluţia arhitecturii în Muntenia şi Oltenia, noul stil din veacul al XVIII-lea, în „Buletinul Comisiunii Monumentelor Istorice”, anul XXIX, fascicola 87-90, partea a patra, 1936, p. 105; Ion Donat, Fundaţiunile religioase ale Olteniei, în „Arhivele Olteniei”, anul XV, iulie-decembrie 1936, p. 26; A. Sacerdoţeanu, Satul şi Mănăstirea Cerneţi, în „Mitropolia Olteniei”, anul XIII, 1961, nr. 1-4, p. 50-70; Sergiu Popescu, Mehedinţi, vatră de istorie şi spiritualitate ortodoxă românească, Drobeta-Turnu Severin, 2008, p. 104-107; Sergiu Popescu, Biserica Sfânta Treime din Cerneți, în vol. „Enciclopedia Ortodoxiei Românești”, p. 260; Sergiu Popescu, Cerneți, în vol. „Istoria monahismului românesc”, în curs de apariție.

Day 1
Ден 1 Осеновлашки манастир – Враца – Клисурски манастир

Посещение на Осеновлашки манастир „Седемте престола“

Посещение на комплекса „Дядо Йоцо Гледа“ (по избор)

Обяд в гр. Враца

Посещение на храм „Св. Софроний Врачански“ заедно с етнографския музей

Отпътуване за Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ и нощувка в манастира

Day 2
Ден 2 Монтана – Дробета Турну Северин

Посещение на Лопушанския манастир и разглеждане на манастира

Отпътуване към гр. Монтана

Обяд в гр. Монтана

Посещение на храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Монтана

Разглеждане на Историческия музей и експозицията на открито Лапидариум, крепостта „Кастра ад Монтанезиум“, гр. Монтана (по избор)

Отпътуване за Румъния

Вечеря и нощувка в гр. Дробета Турну Северин

Day 3
Ден 3 Оршова – Дубова

Посещение на манастир Мраконя в Дубова и Дунавска Клисура, статуята на Децебал, Дубовската пещера, пътуване с лодка по Дунава

Обяд в района на Дубова

Вечеря и нощувка в Манастир „Св. Ана“

Day 4
Ден 4 – Оршова – Дробета Турну Северин

Посещение на манастир „Водица“ и манастир „Св. Ана“, около гр. Оршова

Разглеждане на средновековната крепост на Северин

Вечеря и нощувка в гр. Дробета Турну Северин

Day 5
Ден 5 – Отпътуване

Заливът Мракония – статуята на царят на даките Децебал
GPS координати: 44.640879 / 44°38’27” N – 22.293924 / 22°17’38” E Адрес: Заливът Мракония
Тази впечатляваща статуя е издълбана директно в планинската скала от екип от 12 алпинисти, координирани от скулптора Флорин Котарча. Художественото творение представлява лицето на царя на даките Децебал и е най-голямата скулптура създадена в природата в Европа, с височина 55 метра и широчина – 25 метра. Тази забележителна творба е създадена в продължение на 10 години, между 1994 и 2004. Финансовата подкрепа е дело на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган, който успява да види делото си осъществено 4 години, преди своята кончина през 2008 г.

cof

Регионалният музей Железни врати, секция Оршова
GPS координати: 44.722649 / 44°43’21” N – 22.394430 / 22°23’39” E
Адрес: Улица Порциле де фиер №. 32, град Оршова, окръг Мехединци

През декември 2018 г., в местността Оршова беше открита нова секция на регионалния музей Железни врати. Помещава се в сграда, предоставена от общината. Музеят представлява модерна сграда, оборудвана с всички удобства, за да може да се насладим на следите от историята на тези места. Музеят притежава три тематични изложбени зали: природни науки, история и археология, и етнография. Колекцията на изложените обекти, показва на посетителите снимки от бурната история на този край, животът на турските жители на остров Ада Калех, както и цялостни диорами (умалени макети) представящи красотата и дивата природа на Националния парк Железни врати. Изложени са колекции на различни видове оръжия, както и домакински предмети с културно и религиозно значение. Посетителите могат да разгледат различни предмети, както и интериора на традиционна османска къща. Друга изложбена зала е посветена на различните растения, животни и риби, които обитават този регион характерен със Средиземноморския си климат. Интересно решение представлява холограмният водещ, който се появява като стар турчин, а разказаната от него история пренася въображението на туристите към очарователната история на този край.

cof

Дворец на културата Теодор Костеску
GPS координати: 44.624034 / 44°37’26” N – 22.654256 / 22°39’15” E
Адрес: булевард Карол I, № 4, Дробета Турну Северин
Дворецът на културата „Теодор Костеску“ е представителна сграда, разположена в идеалния център на Дробета Турну Северин, която носи името на своя основател, професор Теодор Костеску. Този забележително културен човек в началото е директор на местната гимназия, след това е избран за председател на театралното общество, отдал цялата си енергия и дейност за създаване на тази прекрасна сграда, предназначена да бъде първият обществен театър в града. Само за няколко дни, чрез обществена подписка, той успял да събере необходимите средства, за строежа. Проектът е изготвен от архитекта Григоре Черкез, а основният камък е положен през 1912 година. Театърът е завършен през 1924 г. и веднага след пускането му в действие успял да предложи на зрителите нов и богат артистичен живот. Изминалите години дали своя отпечатък върху сградата, но от есента на 2010 дворецът е подложен на основен ремонт, който завършва през 2015 година, така че днес този символ на културата и изкуството притежава вид, наистина достоен на своето изпълнено със слава минало.

Средновековна крепост на Северин
GPS координати: 44.622047 / 44°37’19” N – 22.657042 / 22°39’25” E
Адрес: Улица Портулуй № 5, Дробета Турну Северин
Средновековната крепост Северин е построена през 13-ти век по инициатива на унгарското кралство, което издига крепостта за отбрана на южната граница на Банат. Първият гарнизон е съставен от рицарите хоспиталиери (йоанити). Крепостта е стратегически позиционирана на бреговете на река Дунав и в непосредствена близост до древното римско укрепление Дробета. Строителството е извършено през XIII-XV век, по време на което тя е трайно укрепена, уголемена и усилена. Стените са защитени от дълбок ров с вода, чиито следи могат да се видят и до днес. Заобиколена е от два реда каменни стени, подкрепени от 6 отбранителни кули. Османските нападения неведнъж са подлагали крепостта на продължителни обсади. Най-опустошителната атака е през 1524 година, по времето на Сюлейман Великолепни, когато стените са напълно унищожени и на практика от укреплението остава само една кула, наречена Кулата на Север, от което идва и името на днешния град Дробета Турну Северин. В резултат на широкомащабни ремонтно-възстановителни дейности, днес крепостта може да се види в цялото ѝ великолепие.

Божият мост, пещерата Поноаре, варовиковите поля
GPS координати: 44.975072 / 44°58’30” N – 22.761444 / 22°45’41” E
Адрес: община Поноаре, окръг Мехединци
Божият мост е природно явление с карстов произход, образуван от срутване на тавана на пещерата. Той е най-големият естествен мост на страната и втори по големина Европа, с дължина 30 метра, широчина 13 метра, височина 22 метра и дебелина 9 метра, и единственият такъв мост, по който може да ходи. Зад моста, в основата на един хълм, се намира пещерата Поноаре, друга природна атракция, представителна за карстовия релеф в тази област. Входът на пещерата е с формата на полукръг, с широчина 15 метра и височина над 3 метра, така че достъпът до пещерата е лесен. Надморската височина в района е 337 метра. Галериите са с обща дължина от 734 метра, представящи широки пространства с богати формирования от сталагмити и сталактити. В платото зад пещерата можете да се насладите на друг компонент от карстовия комплекс, разположен в тази област, съответно на полетата от варовик, които всъщност представляват нагънати карстови геоложки формации. Камъните са с удължена и набраздена форма, формирана от водата във варовиковите скали. Тези окопи понякога надвишават 4-5 метра дължина и имат дълбочина до 30 см, като понякога са покрити с растителност. Понорските варовикови полета се отличават с разнообразие и експанзия, с различни групи камъни, като тези от пещерния хълм, които образуват две отделни полета – полето на Клеопатра и полето на Афродита. Всички тези варовикови образувания са уникални природни забележителности на европейско ниво.

Trip Facts

  • DN 6/ E60 (околовръстно на Дробета Турну Северин) Асфалт в много добро състояние, след това DJ 607A асфалт относително добро състояние и след това третокласен път 23 асфалт относително добро състояние
  • няма
  • 44.634249 / 44°38’3” N – 22.707635 / 22°42’27” E
  • не
  • не
  • Единен номер 112
  • „Света Троица” и „Св. Великомъченица Анастасия Римлянка”
  • в община Шимина, с. Чернец, окръг Мехединци

Хит радио Гама – Любимите песни на Видин!

Туристически информационни центрове в България

Туристически информационни центрове в Румъния

Окръг Олт

Окръг Мехединци

Окръг Долж