Основаването на манастира „Гура Мотрулуй“ историята приписва на Св. Никодим Тисмански, известен днес като Гура Мотрулуй. На същото място Харват Логофътул издигнал манастир още преди 15 януари 1515 г. С течение на времето обителта се срутила и изчезнала, така че сегашната църква на манастира е построена по времето на Матей Басараб, през 1653 г. Това се осъществило вероятно върху руините на старата от Преда Бранковяну, дядо на воеводата Константин Бранковяну. Църквата обаче не била завършена, тъй като изписването било направено чак през 1702-1705 г., по времето на Константин Бранковяну. През 18-ти век манастирът преживява период на упадък. Турците продължават да нанасят щети на светата обител – грабителските набези от юг (особено между 1719-1738 г., когато Олтения е Хабсбургско владение), често достигат манастира. Дори и след 1738 г. манастирът не се ползва от твърде голяма сигурност, защото според документ от 12 ноември 1792 г. той е оставил на съхранение документите на имотите си в манастира Хурези. Няколко земетресения, пожари и участието в революцията от 1821 още повече разрушават обителта. Между 1832-1858 г., игумен на манастира бил ученият архимандрит Евфросин Потека. След одържавяването на манастирските имения (1863) манастирът става обикновен енорийски храм в енорията Гура Мотрулуй. През 1892 г., пожар унищожава голяма част от иконостаса (от позлатена липа). След няколко ремонта, през 1943 г. обителта отново отваря врати като девически манастир. В 1960, в резултат на прилагането на декрет No. 410/1958, почти всички монахини са прогонени. Въпреки това, в периода 1981-1989, Митрополия Олтения извършва редица ремонтни дейности. През 1990 светата обител е възстановена, този път като мъжки манастир.
Библиография: Dona Roşu şi Lucian Roşu, Mănăstirea Gura Motrului, Bucureşti, 1969; Sergiu Popescu, Мехединци, vatră de istorie şi spiritualitate ortodoxă românească, Drobeta-Turnu Severin, 2008, p. 121-129; Sergiu Popescu, Gura Motrului, în vol. „Istoria monahismului românesc”, в процес на издаване.
Посещение на храмовете „Св. Николай“, „Св. Троица“ и „Св. Параксева“, гр. Плевен
Посещение на параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, гр. Плевен
Обяд в гр. Плевен
Отпътуване за гр. Свищов
Посещение на храм „Св. Троица“
Посещение на Свищовския манастир „Покров Богородичен“
Вечеря в гр. Свищов
Day 2
Ден 2 – Свищов - Крайова
Посещение на античния римски град Нове и раннохристиянските базилики до гр. Свищов
Обяд в гр. Свищов
Отпътуване за гр. Крайова
Вечеря и нощувка в гр. Крайова
Day 3
Ден 3 – Крайова – Турну Северин – Арджинещ и Филиаш – Стрехая
Посещение на храмовете „Св. Троица“, „Мънтуляса, „Мадона Дуду“ и „Св. Вмчк. Димитър“, гр. Крайова
Обяд в гр. Крайова
Отпътуване за Дробета Турну Северин и настаняване в хотел в града
Посещение на манастира „Гура Мотрулуй“ между Арджинещ и Филиаш и манастира „Стрехая“ в гр. Стрехая
Вечеря и нощувка в гр. Турну Северин
Day 4
Ден 4 Оршова – Дубова - Eшелница
Посещение на манастир Водица между Железни Врата и гр. Оршова
Посещение на манастир „Св. Ана“, гр. Оршова
Посещение на манастир „Мраконя“, местност Дубова
Обяд в района на Дубова на р. Дунав
Нощувка в Дробета Турну Северин
Day 5
Ден 5 – Видин – Монтана
Отпътуване за гр. Видин
Посещение на катедрален храм „Св. Димитър“, храм „Св. Пантeлеймон“ и храм „Св. Петка“
Обиколка на крепостта Баба Вида във Видин и свободно време в града
Обяд в гр. Видин
Отпътуване към Монтана и посещение на Градешки манастир „Св. Йоан Предтеча“
Нощувка в района на манастира
Day 6
Ден 6 - Отпътуване
Заливът Мракония – статуята на царят на даките Децебал
GPS координати: 44.640879 / 44°38’27” N – 22.293924 / 22°17’38” E Адрес: Заливът Мракония
Тази впечатляваща статуя е издълбана директно в планинската скала от екип от 12 алпинисти, координирани от скулптора Флорин Котарча. Художественото творение представлява лицето на царя на даките Децебал и е най-голямата скулптура създадена в природата в Европа, с височина 55 метра и широчина – 25 метра. Тази забележителна творба е създадена в продължение на 10 години, между 1994 и 2004. Финансовата подкрепа е дело на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган, който успява да види делото си осъществено 4 години, преди своята кончина през 2008 г.
cof
Регионалният музей Железни врати, секция Оршова
GPS координати: 44.722649 / 44°43’21” N – 22.394430 / 22°23’39” E
Адрес: Улица Порциле де фиер №. 32, град Оршова, окръг Мехединци
През декември 2018 г., в местността Оршова беше открита нова секция на регионалния музей Железни врати. Помещава се в сграда, предоставена от общината. Музеят представлява модерна сграда, оборудвана с всички удобства, за да може да се насладим на следите от историята на тези места. Музеят притежава три тематични изложбени зали: природни науки, история и археология, и етнография. Колекцията на изложените обекти, показва на посетителите снимки от бурната история на този край, животът на турските жители на остров Ада Калех, както и цялостни диорами (умалени макети) представящи красотата и дивата природа на Националния парк Железни врати. Изложени са колекции на различни видове оръжия, както и домакински предмети с културно и религиозно значение. Посетителите могат да разгледат различни предмети, както и интериора на традиционна османска къща. Друга изложбена зала е посветена на различните растения, животни и риби, които обитават този регион характерен със Средиземноморския си климат. Интересно решение представлява холограмният водещ, който се появява като стар турчин, а разказаната от него история пренася въображението на туристите към очарователната история на този край.
cof
Дворец на културата Теодор Костеску
GPS координати: 44.624034 / 44°37’26” N – 22.654256 / 22°39’15” E
Адрес: булевард Карол I, № 4, Дробета Турну Северин
Дворецът на културата „Теодор Костеску“ е представителна сграда, разположена в идеалния център на Дробета Турну Северин, която носи името на своя основател, професор Теодор Костеску. Този забележително културен човек в началото е директор на местната гимназия, след това е избран за председател на театралното общество, отдал цялата си енергия и дейност за създаване на тази прекрасна сграда, предназначена да бъде първият обществен театър в града. Само за няколко дни, чрез обществена подписка, той успял да събере необходимите средства, за строежа. Проектът е изготвен от архитекта Григоре Черкез, а основният камък е положен през 1912 година. Театърът е завършен през 1924 г. и веднага след пускането му в действие успял да предложи на зрителите нов и богат артистичен живот. Изминалите години дали своя отпечатък върху сградата, но от есента на 2010 дворецът е подложен на основен ремонт, който завършва през 2015 година, така че днес този символ на културата и изкуството притежава вид, наистина достоен на своето изпълнено със слава минало.
Средновековна крепост на Северин
GPS координати: 44.622047 / 44°37’19” N – 22.657042 / 22°39’25” E
Адрес: Улица Портулуй № 5, Дробета Турну Северин
Средновековната крепост Северин е построена през 13-ти век по инициатива на унгарското кралство, което издига крепостта за отбрана на южната граница на Банат. Първият гарнизон е съставен от рицарите хоспиталиери (йоанити). Крепостта е стратегически позиционирана на бреговете на река Дунав и в непосредствена близост до древното римско укрепление Дробета. Строителството е извършено през XIII-XV век, по време на което тя е трайно укрепена, уголемена и усилена. Стените са защитени от дълбок ров с вода, чиито следи могат да се видят и до днес. Заобиколена е от два реда каменни стени, подкрепени от 6 отбранителни кули. Османските нападения неведнъж са подлагали крепостта на продължителни обсади. Най-опустошителната атака е през 1524 година, по времето на Сюлейман Великолепни, когато стените са напълно унищожени и на практика от укреплението остава само една кула, наречена Кулата на Север, от което идва и името на днешния град Дробета Турну Северин. В резултат на широкомащабни ремонтно-възстановителни дейности, днес крепостта може да се види в цялото ѝ великолепие.
Божият мост, пещерата Поноаре, варовиковите поля
GPS координати: 44.975072 / 44°58’30” N – 22.761444 / 22°45’41” E
Адрес: община Поноаре, окръг Мехединци
Божият мост е природно явление с карстов произход, образуван от срутване на тавана на пещерата. Той е най-големият естествен мост на страната и втори по големина Европа, с дължина 30 метра, широчина 13 метра, височина 22 метра и дебелина 9 метра, и единственият такъв мост, по който може да ходи. Зад моста, в основата на един хълм, се намира пещерата Поноаре, друга природна атракция, представителна за карстовия релеф в тази област. Входът на пещерата е с формата на полукръг, с широчина 15 метра и височина над 3 метра, така че достъпът до пещерата е лесен. Надморската височина в района е 337 метра. Галериите са с обща дължина от 734 метра, представящи широки пространства с богати формирования от сталагмити и сталактити. В платото зад пещерата можете да се насладите на друг компонент от карстовия комплекс, разположен в тази област, съответно на полетата от варовик, които всъщност представляват нагънати карстови геоложки формации. Камъните са с удължена и набраздена форма, формирана от водата във варовиковите скали. Тези окопи понякога надвишават 4-5 метра дължина и имат дълбочина до 30 см, като понякога са покрити с растителност. Понорските варовикови полета се отличават с разнообразие и експанзия, с различни групи камъни, като тези от пещерния хълм, които образуват две отделни полета – полето на Клеопатра и полето на Афродита. Всички тези варовикови образувания са уникални природни забележителности на европейско ниво.
