Според преданието, манастирът е построен от Милко Бъяшул, ватаф на местните миньори, по настояване и с помощта на управителя Константин Брънковяну и с подкрепата на Корня Бръилою, велик бан на Олтения. Строежът на църквата започва на 22 май 1699 г. и е завършена само за една година (1700). Въпреки това, поради забавяне на изографисването и недостига на пари, църквата е осветена едва на 7 май 1703. Предполага се, че на това място е имало по-стар манастир, който бил възстановен. Скитът Бая де Арама (понякога в документи е посочен като манастир) преди 1718 г. бил метох на Хилендарския светогорски манастир (вероятно дарен от Милко Бъяшул, по народност сърбин). Мъжкият манастир Бая де Арама остава в историята и с включването си в революцията от 1848, когато игуменът Герасим, управлявал манастира от 1832, е твърд поддръжник на пашоптисткото движение. След одържавяването на поземлената собственост на метосите през 1863 манастирът се превръща в енорийска църква. Той е възстановен през 2008 г., като женски манастир. От стария манастирски комплекс е запазена само църквата, както и следи от външната стена на манастира, вероятно издигната в края на 18. век. Иконописта е дело на зографите Нягое и Партенй (последният бил йеромонах в Тисмана). И днес виждаме лицата на ктиторите: Милко Бъяшул, Мара, неговата съпруга, техните четирима синове (Милко, Георге, Николчя и Семен) и семейството на великия бан Корня Бръилою: съпругата му Станка и техните двама синове, Барбу и Константин. Всички те са изобразени по стените на църквата, заедно с управителя Константин Брънковяну.
Библиография: Radu Creţeanu, Biserica din Baia de Aramă, în „Mitropolia Olteniei”, anul VII, 1955, nr. 10-12; Vasile Cărăbiş, Catagrafia din anul 1864 a mănăstirii Baia de Aramă, în „Mitropolia Olteniei”, anul XIX, 1967, nr. 3-4; Radu Creţeanu, Îndelungata pricină dintre mănăstirile Tismana şi Baia de Aramă pentru moşia Meriş (judeţul Mehedinţi), în „Mitropolia Olteniei”, anul XXIV, 1972, nr. 3-4; Sergiu Popescu, Mehedinţi, vatră de istorie şi spiritualitate ortodoxă românească, Dr. Tr. Severin, 2008, p. 107-109; Sergiu Popescu, Baia de Aramă, în vol. „Enciclopedia Ortodoxiei Românești”, București, 2010, p. 58; Sergiu Popescu, Baia de Aramă, în vol. „Istoria monahismului românesc”, în curs de apariție.
Заливът Мракония – статуята на царят на даките Децебал
GPS координати: 44.640879 / 44°38’27” N – 22.293924 / 22°17’38” E Адрес: Заливът Мракония
Тази впечатляваща статуя е издълбана директно в планинската скала от екип от 12 алпинисти, координирани от скулптора Флорин Котарча. Художественото творение представлява лицето на царя на даките Децебал и е най-голямата скулптура създадена в природата в Европа, с височина 55 метра и широчина – 25 метра. Тази забележителна творба е създадена в продължение на 10 години, между 1994 и 2004. Финансовата подкрепа е дело на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган, който успява да види делото си осъществено 4 години, преди своята кончина през 2008 г.
cof
Регионалният музей Железни врати, секция Оршова
GPS координати: 44.722649 / 44°43’21” N – 22.394430 / 22°23’39” E
Адрес: Улица Порциле де фиер №. 32, град Оршова, окръг Мехединци
През декември 2018 г., в местността Оршова беше открита нова секция на регионалния музей Железни врати. Помещава се в сграда, предоставена от общината. Музеят представлява модерна сграда, оборудвана с всички удобства, за да може да се насладим на следите от историята на тези места. Музеят притежава три тематични изложбени зали: природни науки, история и археология, и етнография. Колекцията на изложените обекти, показва на посетителите снимки от бурната история на този край, животът на турските жители на остров Ада Калех, както и цялостни диорами (умалени макети) представящи красотата и дивата природа на Националния парк Железни врати. Изложени са колекции на различни видове оръжия, както и домакински предмети с културно и религиозно значение. Посетителите могат да разгледат различни предмети, както и интериора на традиционна османска къща. Друга изложбена зала е посветена на различните растения, животни и риби, които обитават този регион характерен със Средиземноморския си климат. Интересно решение представлява холограмният водещ, който се появява като стар турчин, а разказаната от него история пренася въображението на туристите към очарователната история на този край.
cof
Дворец на културата Теодор Костеску
GPS координати: 44.624034 / 44°37’26” N – 22.654256 / 22°39’15” E
Адрес: булевард Карол I, № 4, Дробета Турну Северин
Дворецът на културата „Теодор Костеску“ е представителна сграда, разположена в идеалния център на Дробета Турну Северин, която носи името на своя основател, професор Теодор Костеску. Този забележително културен човек в началото е директор на местната гимназия, след това е избран за председател на театралното общество, отдал цялата си енергия и дейност за създаване на тази прекрасна сграда, предназначена да бъде първият обществен театър в града. Само за няколко дни, чрез обществена подписка, той успял да събере необходимите средства, за строежа. Проектът е изготвен от архитекта Григоре Черкез, а основният камък е положен през 1912 година. Театърът е завършен през 1924 г. и веднага след пускането му в действие успял да предложи на зрителите нов и богат артистичен живот. Изминалите години дали своя отпечатък върху сградата, но от есента на 2010 дворецът е подложен на основен ремонт, който завършва през 2015 година, така че днес този символ на културата и изкуството притежава вид, наистина достоен на своето изпълнено със слава минало.
Средновековна крепост на Северин
GPS координати: 44.622047 / 44°37’19” N – 22.657042 / 22°39’25” E
Адрес: Улица Портулуй № 5, Дробета Турну Северин
Средновековната крепост Северин е построена през 13-ти век по инициатива на унгарското кралство, което издига крепостта за отбрана на южната граница на Банат. Първият гарнизон е съставен от рицарите хоспиталиери (йоанити). Крепостта е стратегически позиционирана на бреговете на река Дунав и в непосредствена близост до древното римско укрепление Дробета. Строителството е извършено през XIII-XV век, по време на което тя е трайно укрепена, уголемена и усилена. Стените са защитени от дълбок ров с вода, чиито следи могат да се видят и до днес. Заобиколена е от два реда каменни стени, подкрепени от 6 отбранителни кули. Османските нападения неведнъж са подлагали крепостта на продължителни обсади. Най-опустошителната атака е през 1524 година, по времето на Сюлейман Великолепни, когато стените са напълно унищожени и на практика от укреплението остава само една кула, наречена Кулата на Север, от което идва и името на днешния град Дробета Турну Северин. В резултат на широкомащабни ремонтно-възстановителни дейности, днес крепостта може да се види в цялото ѝ великолепие.
Божият мост, пещерата Поноаре, варовиковите поля
GPS координати: 44.975072 / 44°58’30” N – 22.761444 / 22°45’41” E
Адрес: община Поноаре, окръг Мехединци
Божият мост е природно явление с карстов произход, образуван от срутване на тавана на пещерата. Той е най-големият естествен мост на страната и втори по големина Европа, с дължина 30 метра, широчина 13 метра, височина 22 метра и дебелина 9 метра, и единственият такъв мост, по който може да ходи. Зад моста, в основата на един хълм, се намира пещерата Поноаре, друга природна атракция, представителна за карстовия релеф в тази област. Входът на пещерата е с формата на полукръг, с широчина 15 метра и височина над 3 метра, така че достъпът до пещерата е лесен. Надморската височина в района е 337 метра. Галериите са с обща дължина от 734 метра, представящи широки пространства с богати формирования от сталагмити и сталактити. В платото зад пещерата можете да се насладите на друг компонент от карстовия комплекс, разположен в тази област, съответно на полетата от варовик, които всъщност представляват нагънати карстови геоложки формации. Камъните са с удължена и набраздена форма, формирана от водата във варовиковите скали. Тези окопи понякога надвишават 4-5 метра дължина и имат дълбочина до 30 см, като понякога са покрити с растителност. Понорските варовикови полета се отличават с разнообразие и експанзия, с различни групи камъни, като тези от пещерния хълм, които образуват две отделни полета – полето на Клеопатра и полето на Афродита. Всички тези варовикови образувания са уникални природни забележителности на европейско ниво.
