Храм „Успение Богородично“, гр. Никопол

Преди да напуснете Никопол, се отбийте през църквата „Успение Богородично“, която е построена през 1840 г., с типична за българското възраждане архитектура. Майстори от тревненската школа са автори на дърворезбования владишки трон и иконостас и на иконите.

Източници: //audiotravelguide.ro; svetimesta.com



Booking.com

Хълмовете на Никопол и скалната църква „Св. Стефан“

Ако сте в Никопол и желаете разходка, но не ви е страх от високото, защо не се изкачите по варовитите скали, извисени над река Дунав, само на около 5 км. от града? Някои от тях са високи 70-80 метра. Те ще ви отведат до малката скална църква „Св. Стефан“, издълбана високо в скалите, по чиито стени има множество изображения и рисунки от древността.  Църквата е била вероятно част от манастирски комплекс от Х-ХI в., което е свидетелство за процъфтяващия монашески живот по това време.

Снимки от църквата

Скални рисунки

Изглед към Дунава

Източници: //www.youtube.com/watch?v=fSxOYfcOoTw; www.svetimesta.com 

Никополската крепост

Задължителна спирка от посещението ви в Никопол е една силно укрепена крепост, разположена в близост до града, в западната му част. Крепостта е била уникално отбранително съоръжение. Стратегическото й местоположение, както и проектирането й за изпълнени така, че тя да не бъде превзета. Затова и за пръв път, когато била превзета, това станало чрез измама. Вероятно крепостта датира от Х-ХI в., тъй като летописи тогава за пръв път споменават за нея. Тук се преместил цар Иван Шишман, след като изоставил Търново в последните години от съществуването на Второто българско царство.  През 1393 г. турците се опитали да я завземат, но не успели. Две години по-късно султан Баязит I завзел крепостта и заповядал да обезглавят цар Иван Шишман, след което била превърната в Никополски санджак. По-късно крепостта била обсадена също и от унгарския крал Сигизмунд при похода му в България, но без успех,  тъй като армията му била похитена от султан Баязит I.  През годините била атакувана и обсаждана от различни владетели.  Но едва през 1810 г. била завладяна от русите, които я взривили при изтеглянето си от града. Добре запазената й „Шишманова врата“ датира обаче от много по-късен период  – началото на ХIX в.

Google Maps Generator by embedgooglemap.net

Trip Facts

  • 00359899319873
  • Няма
  • 112
  • 43°41'54.6"N 24°53'33.0"E