Хълмовете на Никопол и скалната църква „Св. Стефан“
Ако сте в Никопол и желаете разходка, но не ви е страх от високото, защо не се изкачите по варовитите скали, извисени над река Дунав, само на около 5 км. от града? Някои от тях са високи 70-80 метра. Те ще ви отведат до малката скална църква „Св. Стефан“, издълбана високо в скалите, по чиито стени има множество изображения и рисунки от древността. Църквата е била вероятно част от манастирски комплекс от Х-ХI в., което е свидетелство за процъфтяващия монашески живот по това време.
![]()
Снимки от църквата
![]()
Скални рисунки
![Скална църква "Св. Стефан"]()
Изглед към Дунава
![]()
Източници: //www.youtube.com/watch?v=fSxOYfcOoTw; www.svetimesta.com
Никополската крепост
Задължителна спирка от посещението ви в Никопол е една силно укрепена крепост, разположена в близост до града, в западната му част. Крепостта е била уникално отбранително съоръжение. Стратегическото й местоположение, както и проектирането й за изпълнени така, че тя да не бъде превзета. Затова и за пръв път, когато била превзета, това станало чрез измама. Вероятно крепостта датира от Х-ХI в., тъй като летописи тогава за пръв път споменават за нея. Тук се преместил цар Иван Шишман, след като изоставил Търново в последните години от съществуването на Второто българско царство. През 1393 г. турците се опитали да я завземат, но не успели. Две години по-късно султан Баязит I завзел крепостта и заповядал да обезглавят цар Иван Шишман, след което била превърната в Никополски санджак. По-късно крепостта била обсадена също и от унгарския крал Сигизмунд при похода му в България, но без успех, тъй като армията му била похитена от султан Баязит I. През годините била атакувана и обсаждана от различни владетели. Но едва през 1810 г. била завладяна от русите, които я взривили при изтеглянето си от града. Добре запазената й „Шишманова врата“ датира обаче от много по-късен период – началото на ХIX в.