Храмът „Св. Пантeлеймон“ е обявен за национален художествен паметник, който е построен вероятно през 17 в. Вкопан е в земята, както повечето храмове, строени в епохата на османското владичество, и се намира в двора на Видинска света митрополия. Стенописите в него са разкошни. Тук се намира и древната чудотворна икона на „Св. Пантeлеймон“, която е със сребърен обков и чрез нея светецът дава изцеление на всички, които се обръщат с молитва към него. За храма „ преданието разказва, че тук през 1560 г., видински мюсюлмани се оплакали на султана, че богослужението в него пречи на молитвите им, а това довело до нейното „случайно“ изгаряне. При едно нашествие на турските завоеватели са били изклани всички служещи в него. В храма се съхранява древната чудотворна икона на свети Пантeлеймон, която е със сребърен обков. Бележитият народен будител свети Софроний Врачански, служил две години в храма, докато бил заточен в града. Тук служил и първият български екзарх Антим I. От стари времена Св. Пантeлеймон е покровител на Видинска света митрополия и на старопрестолния град Видин.
Източници: www.vidin.bg; www.vidinskamitropoliya.com; www.svetimesta.com; Цухлев, Д. История на града Видин и областта
Посещение на храм „Св. Троица“, гр. Крайова
Посещение на храм „Успение Богородично“ Мънтуляса, гр. Крайова
Посещение на площад Михай Витязул и свободно време в града
Обяд в Крайова и отпътуване
Посещение на манастира „Маглавит“, с. Маглавит
Посещение на църквата „Св. Николай“, гр. Калафат
Посещение на музея на изкуството и етнографията, гр. Калафат
Отпътуване към Белоградчик
Обяд в околностите на гр. Белоградчик
Посещение на пещерата „Магурата“, крепостта „Калето“ в Белоградчик и Белоградчишките скали.
Отпътуване за гр. Чипровци, вечеря и нощувка в града
Посещение на Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“, гр. Чипровци
Свободно време в гр. Чипровци и музея в града
Обяд в гр. Чипровци
Отпътуване за манастира „Св. Иван Пусти“ и посещение на манастира
Вечеря и нощувка в манастира
Отпътуване за гр. Враца
Посещение на катедралния храм „Св. Апостоли“, гр. Враца
Посещение на храм „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Враца
Обяд в гр. Враца
Отпътуване за Черепишкия манастир „Успение Богородично“ и разглеждане на манастира
Посещение на природна местност „Ритлите“ , водопадът „Скокля“, Черепишките скали
Вечеря и нощувка в гр. Враца
Ден 4 – Видин
Посещение на пещерата „Леденика“
Отпътуване за гр. Видин
Разглеждане на храмовете „Св. Параскева“, „Св. Пантeлеймон“, катедралата „Св. Димитър“, храм „Св. Николай“
Обяд в гр. Видин
Свободно време в града: посещение на крепостта Баба Вида, Кръстатата казарма, Историческия музей, гр. Видин
Вечеря и нощувка в гр. Видин
Отпътуване за Крайова
Крепосттта „Баба Вида“, гр. Видин
GPS координати: 43.992622 / 43°59’33” N – 22.884983 / 22°53’6” E
Адрес: ул. „Баба Вида“, до р. Дунав, гр. Видин, обл. Видин
Работно време: 8:30-18:00 (апр-окт); 9:00-17:00 (ное-мар)
Средновековната крепост „Баба Вида“ в гр. Видин се счита за най-представителният исторически паметник в целия регион, поради това е запазена почти напълно. Първите исторически данни за нея сочат, че е била римска крепост, наричана Бонония, и построена с наблюдателни цели. Крепостта e била разширена по време на византийския и средновековен периоди, заради стратегическата й позиция, която позволява трафика на р. Дунав да бъде контролиран и да се наблюдават търговските пътища, но и за да се осигури военна защита на града. Най-старите стени датират от Х век. Крепостта е била резиденция на българския цар Иван Страцимир. Разширена през 17 в. по време на османското владичество, крепостта била използвана за складиране на оръжия и военни материали, но също и за затвор. След освобождението на България през 1878 г. от турско робство се превръща в щаб на военната власт, а през 1927 г. е отворена за посещение. През 1964 г. е обявена за исторически паметник с национално значение. Днес се използва за заснемане на филмови продукции, театрални представления, концерти и други художествени изяви.
Исторически музей – гр. Видин
GPS координати: 43.989145 / 43°59’21” N – 22.874987 / 22°52’30” E
Адрес: ул. „Общинска“ № 2, гр. Видин, обл. Видин
Работно време: Всеки ден от 8:30 до 17:00
Намиращ се в центъра на гр. Видин, историческият музей в града, познат още като „Конака“, има важно историческо значение. Конструкцията на сградата, която e с уникален архитектурен план, датира от средата на 17 век. По време на османското владичество е била резиденция на военачалника на града, а повечето от архитектурните елементи са вдъхновени от Ориента. След освобождението на България през 1878 г. от османско владичество, сградата е използвана като седалище на община Видин. Сградата е двуетажна и е претърпяла редица ремонти през годините, което води до изгубване на много от оригиналните й елементи. През 1956 г. сградата е превърната в музей. В двора на музея се открояват археологически останки от римския период, открити след разкопки на останките от селището „Улпия Рациария“, крепостта „Бонония“, и римският кастел „Катра Мартис“. В музея са изложени колекции на предмети, групирани в три периода. Намираме предмети от желязната и брозновата епохи като каменни и бронзови предмети, бижута, разнообразни инструменти и богослужебни предмети. Музеят разполага също с римски, византийски и средновековни колекции, керамични, метални и сребърни предмети, както и с няколко документа. Друга част от музея представя части от историята на града, основно свързана с битките за освобождението на страната от османско владичество през 1878 г.
Етнографски музей – Кръстатата казарма, гр. Видин
GPS координати: 43.990526 / 43°59’26” N – 22.881406 / 22°52’53” E
Адрес: ул. „Княз Борис I“ № 26, гр. Видин, област Видин
Тази сграда е символ на историческото наследство на гр. Видин. Издигната е съвсем скоро, в началото на 19 век, между 25 май 1800 г. и 14 май 1801 г. със заповед на видинския паша Осман Пазвантоглу. Целта е била сградата да бъде използвана за седалище на османския военен гарнизон. Изградена от камъни и тухли, и има уникална кръстата форма, която да улесни отбраната в случай на атака. След освобождението на България от османска власт, сградата е използвана за седалище на съда. През 1965 г., след пълната й реставрация, сградата е преобразувана в Етнографски музей на гр. Видин.
Крепостта „Калето“, Белоградчик
GPS координати: 43.623747 / 43°37’25” N – 22.676645 / 22°40’36” E
Адрес: ул. „Цоло Тодоров“, гр. Белоградчик, обл. Видин
Крепостта „Калето“ в Белоградчик е една от най-зрелищните туристически атракции в областта. Общата територия, която заема е повече от 10 000 кв. м. Първата военна конструкция тук е принадлежала на римляните, които между 1-ви и 3-ти век използват крепостта, за да охраняват стратегическите пътища в региона. Римски инженери използват съседните скали и природните особености, за да могат да осигурят отбрана за целия регион. Най-високата част от крепостта е известна като Цитаделата и тук могат да се намерят следи от отбранителните съоръжения, датиращи както от римския, така и от средновековния период. Тази крепост е една от последните оцелели след падането на България под османско владичество в края на 14 век. След завладяването й, турците разполагат тук голям гарнизон, който играе важна роля за защитата на западната част на страната и недопуска периодичните въстания на българите. Между 1805 и 1837 г., крепостта е разширена и достроена от османската власт с помощта на френски и италиански инженери, за да се позволи използването на огнестрелни оръжия. Крепостта в Белоградчик е една от най-добре запазените в България и е декларирана за паметник на културата с национално значение през 1985 г.
Белоградчишките скали
GPS координати: 43.623747 / 43°37’25” N – 22.676645 / 22°40’36” E
Адрес: ул. „Цоло Тодоров“, гр. Белоградчик, област Видин
Скалните образования до Белоградчик са смятани за най-известната природна забележителност в страната. Те са разположени на доста голяма територия, дълга около 30 км и широка между 3 и 5 км. Но най-големи и най-красиви от това чудно творение на природата са скалите, които се извисяват непосрествено над Белоградчик. Геоложки проучвания показват, че в края на палеозойската ера, регионът става дъно на плитко море, което оставило огромни количества чакъл, пясък и глина, като утайката се натрупала и сформирала образования, които по-късно станали по-компактни. В резултат от ледниковата епоха този скален комплекс излиза извън водата, следва естествен процес на ерозия, който довежда до образуването на тези внушителни скали, които можем да видим днес, формирани в продължение на милиони години. Благодарение на действието на водата и вятъра се образуват величествени скални фигури, които образуват впечатляващи фигури, наподобяващи хора, животни, митологични същества, а всяка скала носи след себе си легенда, обясняваща нейната форма и красота.
Исторически и етнографски музей в Белоградчик
GPS координати: 43.990526 / 43°59’26” N – 22.881406 / 22°52’53” E
Адрес: ул. „Княз Борис“ I, № 1, гр. Белоградчик, област Видин
Историческият музей в Белоградчик е разположен в централната част на града, в традиционна историческа сграда, наречена Пановата къща, чиито архитектурни елементи са типични за периода на българското възраждане. Сградата е построена през 1810 г., а от 1970 г. е трансформирана в музей, който днес пази повече от 8000 запазени предмета. На партера е изложена колекция на етнографски елементи и традиционни домакински предмети, илюстриращи ежедневния живот на местните хора. На горния етаж има изложба на исторически предмети, които покриват различни епохи, основно пра-историческата, римската и средновековната. Специално внимание е отделено на събитията, които се случват по време на войната за независимост на страната между 1877-1878 г.
