Чипровски манастир “Св. Йоан Рилски”

На път за село Чипровци се отбийте в един от най-старите манастири по исторически сведения в България – Чипровският манастир “Св. Йоан Рилски”. Според някои източници бил основан още през Х в. Наричат го още Железнишки, поради близостта му със с. Железна, в долината на Чипровска Огоста. Бил е важно културно-просветно, книжовно средище и е изиграл значителна роля при националното освободително движение срещу османската власт. За него се знае, че бил много богат манастир. През вековете бил място за обучение на свещеници, а тук се преписвали богослужебни книги и разпространявали знания. Манастирът се свързва с борбите против турските поробители. През ХVI-XVII в. православните и католиците от този край, в т.ч. и Чипровският манастир, заедно участват в борбата срещу турците. Свидетел е на множество въстания и по онова време се превърнал в убежище на много хайдути. Многократно е опожаряван и възстановяван. Тук е имало много богата библиотека от славянски ръкописи и книги, която съществува и до днес. Манастирският комплекс е последно оформен през 1876 г.  Църквата му е заемка е от готическата архитектура на католическите църкви в тоя край и представлява каменна постройка. Манастирският комплекс включва също две двуетажни жилищни сгради, игуменарница, кула-костница с параклис и камбанария, където са погребани костите на борци за свобода от Северозападна България, а над него е оброкът на св. Йоан Рилски. Външната фасада на църква е покрита с каменни изображения и надписи. Иконостасът е прекрасен, а иконите са дело на Христо Енчев от Копривщица. В западното манастирско крило е параклисът св. Атанасий Велики, който има прекрасни стенописни изображение на светци. Всяка година на храмовия празник (19 октомври) се прави голям курбан в чест на св. Йоан Рилски, както и през м. юли. Днес манастирът е мъжки, напълно е реставриран, с отопление и санитарни възли.  Около светата обител се открива живописна гледка към Чипровска планина.

Източници: Арх. Петър Богдан Бакшев. Описание на царство България. в: Димитров, Б и Петър Богдан Бакшев. С. НИ, 1985, с. 178; Миланов, М. Чипровският манастир “Св. Йоан Рилски“. Монтана. Полимона, 1994; Каменова-Борин, А. На църква да идем, оброк да видим. С. Пространство и форма, 2013; Kamenova-Borin. COULT RELATED HOLY PLACES in Chiprovtsi, M. Polimona, 2014; www.opoznai.bg; www.peika.bg; svetimesta.com; www.bg-patriarshia.

Day 1
Ден 1 – Крайова - Калафат - Белоградчик

Посещение на храмовете „Св. Троица“, „Мънтуляса”, “Мадона Дуду”, „Св. Вмчк. Димитър“, гр. Крайова

Отпътуване за Маглавит

Посещение на манастира „Маглавит“

Посещение на църквата „Св. Николай“, гр. Калафат

Посещение на музея на изкуството и етнографията, гр. Калафат

Отпътуване към Белоградчик

Вечеря и нощувка в Белоградчик

Day 2
Ден 2 - Белоградчик - Чипровци - Враца

Посещение на пещерата „Магурата“, крепостта „Калето“ в Белоградчик и Белоградчишките скали.

Обяд в околностите на гр. Белоградчик

Отпътуване за гр. Чипровци и посещение на Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“, гр. Чипровци

Свободно време в гр. Чипровци и музея в града

Отпътуване за манастира „Св. Иван Пусти”

Вечеря и нощувка в манастира

Day 3
Ден 3 - Враца

Отпътуване за гр. Враца

Посещение на катедралния храм „Св. Апостоли Петър и Павел“, храма „Св. Св. Константин и Елена“

Обиколка в града и посещение на пещерата Леденика.

Обяд в гр. Враца

Отпътуване за Черепишкия манастир „Успение Богородично“ и разглеждане на манастира, Черепиш

Посещение на природна местност „Ритлите“ , водопадът „Скокля“, Черепишките скали

Вечеря и нощувка в гр. Враца

Day 4
Видин

Отпътуване за гр. Видин

Разглеждане на храмовете „Св. Параскева“, „Св. Панталеймон“, катедралата „Св. Димитър“, храм „Св. Николай“

Обяд в гр. Видин

Свободно време в града: посещение на крепостта Баба Вида, Кръстатата казарма, Историческия музей, гр. Видин

Вечеря и нощувка в гр. Видин

Day 5
Ден 5 – отпътуване

Крепостта „Карстра ад Монтанезиум“, гр. Монтана
GPS координати: 43.402111 / 43°24’7” N – 23.217449 / 23°13’2” E (la intarare) или 43.400419 / 43°24’1” N – 23.220806 / 23°13’15” E (pentru parcare)
Адрес: ул. „Извора“ № 91, град Монтана, обл. Монтана.
В тази област ще откриете многобройни исторически атракции. Една от най-значимите сред тях е крепостта Кастра ад Монтанезиум , която е разположена в северозападната част на град Монтана, на хълма Калето. Тук има многобройни праисторически археологически находки за първите обитатели в региона от каменно-медната епоха. По-късно селището е обитавано от тракийското племе трибали до I век пр. Хр. Има следи от каменни стени с височина повече от 1 м. които са били използвани за защита от външни нападения. Заради богатствата си от минерали, включително на злато около река Огоста, мястото е завладяно от римляните през 1 в. пр. Хр. Те дават името на града, вероятно произхождащо от латинската дума Монс, което означава планина. Тогава Монтана се обособява като център на Долна Мизия, с постоянно военно присъствие, а градът е бил свързан с търговски пътища, водещи към останалата част на Римската империя. Експлоатацията на злато, земеделието и занаятчийството се развиват бързо по това време. Крепостта Кастра ад Монтанезиум е била построена поради опасността от нападения от варварски племена. Изградени са казармени помещения, базилика, древна крепостна стена и др. В подножието на хълма е открито светилище, посветено на боговете Диана и Аполон. В края на IV в., с нахлуването на аварите, а после на славяните, градът е разрушен. Славяните построяват на негово място ново селище, наречено Кутловица, а една от сградите е трансформирана в езическо светилище, запазено и до днес, посветено на бога Перун или Даждбог – богът на плодородието.

Регионален исторически музей, гр. Монтана
GPS координати: 43.406171 / 43°24’22” N – 23.226815 / 23°13’36” E
Адрес: ул. „Граф Игнатиев“ № 3, гр. Монтана, област Монтана.
Ако сте в Монтана, непременно посетете Регионалния исторически музей в града. Първоначално той е създаден като „Музей на септемврийското въстание“ през месец септември 1951 г. Впоследствие е трансформиран в Исторически музей. Днес разполага с ценна колекция, представяща богатата история на целия регион. В него има ценни находки от Неолита, от тракийския и римския периоди, от средновековието и от българския ренесансов период. Специална стойност притежава Якимовото съкровище, чието копие е изложено тук. Част от музея са Лапидариумът (археологическата експозиция на епиграфски паметници от римската епоха, разположена в района на античния град Монтана), музейният обект Михайловата къща, православният храм „Св. Св. Кирил и Методий“, влаковата композиция, античната крепост и др.

Експозиция на открито Лапидариум
GPS координати: 43.403955 / 43°24’14” N – 23.221906 / 23°13’19” E
Адрес: ул. „Димитър Талев“, в парка на Попската градина, гр. Монтана, обл. Монтана.
Лапидариумът е археологическа експозиция на открито, представяща епиграфски паметници от римската епоха. Композицията включва 56 паметника, които са открити в древното римско селище Монтанезиум (сега Монтана), сега намиращи се в парка на Попската градина. Надписите върху мрамора са важни писмени извори за културата и историята на този регион през II-III в. сл. Хр. Те са единствените писмени източници, които са намерени за този римски провинциален град и дават информация за култа към богинята Диана, която била защитник на град Монтана, за Аполон, Ескулап, Хигия, Латона, Силван и други божества, но и важни исторически сведения за посетителите и др. Надписите върху камък и мрамор говорят за славата на римските императори, на висши военни и цивилни лица от провинция Долна Мизия, но и за бойните подвизи на някои войници и цивилни лица.

Исторически музей в Чипровци
GPS координати: 43.383742 / 43°23’1” N – 22.879665 / 22°52’46” E
Адрес: ул. „Витоша“ № 2, гр. Чипровци, област Монтана
Ако желаете да научите повече за историята на областта, не пропускайте да посетите китното старопланинско българско градче Чипровци. Историята му е представена в Историческия музей, който се намира в центъра на града. Музеят е открит по повод отбелязването на 300-годишнината от Чипровското въстание. Експозициите му са представени в няколко тематични раздела: „Чипровски металодобив“; „Чипровска златарска школа“; „Чипровци през XVII век“; „Килимена зала“; „Възрожденско изкуство“. Има етнографска експозиция, а тук се намира също така единствената в България колекция от багрилни растения за производство на прочутите Чипровски килими, част от националното културно наследство на България.

Trip Facts

  • 3461 Чипровци, България
  • D 102, след това D 1022, след това отклонение от 1 км. Пътят е добре асфалтиран
  • 43.403680 / 43°24’13” N – 22.933457 / 22°56’0” E
  • www.chiprovskimanastir.com
  • в близост до манастира се предлага настаняване
  • 00359 87 897 0388

Tourist information centres in Bulgaria

Tourist information centres in Romania

County of Mehedinţi

County of Dolj

County of Olt