Ако ви остане малко време във Враца, посетете един не толкова добре познат, но много добре поддържан манастир – манастира „Иван Пусти“. Тази българска светиня се намира по пътя Враца – Монтана, като след 12 км. е отбивката за кв. Бистрец, малко пред отбивката за Бели извор. Манастирът е бил построен още по време на Второто българско царство, но по-късно многократно бил разрушаван от турците и едва от 1894-1928 г. приема днешния си вид. През 2008 г. е реновиран отново. Над манастира има скални пещери, в които са живели монаси. Освен център на художествени занаяти манастирът е бил и голям книжовен център през Възраждането. Имало е и килийно училище. През 1611 г. майстори от Чипровци изработват кръст с позлата и с цветни камъни, два уникални шедьовъра на изкуството, които се пазят и до днес в манастира.
Библиография: Фекелджиев, Н. Народни легенди за св. Иван Рилски. C, 1979; Иванов, П; Пелова, В., Тодорова, К. Родолюбиво краеведско дружество. Враца, 2011; www.svetimesta.com; www.bulgariamonasteries.com; www.peika.bg; www.vr-balkan.net
Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“
GPS координати: 43.202564 / 43°12’9” N – 23.550727 / 23°33’2” E
Адрес: ул. „Димитраки Хаджитошев“ № 12, гр. Враца, област Враца
Задължителна спирка от вашия маршрут е Етнографският комплекс, който част от Регионалния исторически музей във Враца и представлява архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987. Намира се в центъра на гр. Враца, като тук са разположени 3 възрожденски къщи в характерния за този район ренесансов архитектурен стил. Те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. На входа на комплекса, посетителите му могат да се насладят на впечатляваща статуя на Св. Софроний Врачански, която е създадена от склуптора Крум Дамянов. В музея има няколко колекции, които показват най-характерното от традиционната народна култура в региона, като например инструменти, домакински уреди, керамика, популярни костюми, килими и др. В къщата Иван Замбин са представени стари занаяти от региона, като напр. златарство, лозарство и винарство, отглеждане на копринени буби, производство на коприна и копринени тъкани. Съществува колекция на един от класиците на духовата музика в Северозападна България, самобитният народен творец и композитор Дико Илиев. Къщата-музей „Димитраки Хаджитошев“ представлява възстановка на къща от средата на XIX век. В къща „Григорий Найденов“ се намира първата в страната самостоятелно обособена експозиция „Светът на детето от края на XIX и началото на XX век“.
Регионален исторически музей, гр. Враца
GPS координати: 43.200981 / 43°12’3” N – 23.547608/ 23°32’51” E
Адрес: Булевард „Христо Ботев“ № 2, гр. Враца, област Враца
Не трябва да пропускате историческия музей в града, който е част от 100-те национални забележителности на България. Музейните експозиции са представени в отделни зали, като всяка от тях проследява различното историческо развитие на региона. В залата „Праистория“ са изложени предмети от керамика, уреди от домакинството, традиционни инструменти, оръжия от ранните години на античността до римско веме. В залата „Античност“ са изложени са артефакти от римската и византийска епохи (1-6 в.). В зала „Средновековие“ има български украшения датиращи от 7 до 14 в., иконки-амулети; старобългарски напис от XIII век с името “Вратица”, сребърна мощехранителница, битови предмети и инструменти. В залата „Тракийски съкровища“ има сребърни и златни бижута, ценни предмети, които са открити около Враца. Тук се съхранява т.нар. „Рогозенско съкровище“, което се състои от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Експозиция „Лапидариум“ е експозиция на открито, която е свързана с останалите сгради и в нея има експонирана мозайка от с. Галатин, надгробни ари, епиграфски паметници от римската епоха, късната античност и българското средновековие. Ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа са представени в зала „История на България ХV-ХIX в.“ Изложбата, посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848-1876) е организирана в „Ботевата зала“. В каменната зала са разположени образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Икономическото, политическото и културно развитие на Врачанския регион до 1918 г. е представено в зала „Нова история“.
Връх „Околчица“
GPS координати: 43.154236/ 43°9’15” N – 23.584046 / 23°35’2” E
Адрес: на 22 км. от Враца, през село Паволче и с. Челопек.
Връх „Околчица“ е може би една от най-значимите исторически местности в България. На това място, срещу османската армия героично се бият и загиват българският поет-революционер Христо Ботев и неговата чета. Върхът е с височина 1048 метра и тук е издигнат паметник за увековечаване на подвига на Христо Ботев и историческата местност. Върху него има огромен опълченски кръст, издигнат през 1925 г. с височина 25 метра. В основата на паметника е основан параклисът „Св. Георги“. Всяка година, на 2 юни се провежда впечатляващо всенародно поклонение, на което присъстват хиляди хора и държавни ръководители, които се покланят на паметта на великия български революционер и неговата борба за независимост на страната от османско робство.
Археологически комплекс „Калето“, Мездра
GPS координати: 43.139870 / 43°8’23” N – 23.704888 / 23°42’17” E
Адрес: на изхода на югозападния край на гр. Мездра, отклонение от D1, гр. Мездра, област Враца
Археологическият комплекс „Калето“ се намира върху висок скалист рид, където са се пресичали основни търговски пътища още от дълбока древност. Зоната около река Искър е била населена още през каменно-медната епоха през втората половина на 5 век пр. Хр. и през преходния период на бронзовата епоха. След този период е известно, че и древните траки са се установили тук до I век. През 2 век местността е завладяна от Римската империя, а през VII в. тук са се заселили славянски племена. След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи. През XI век византийският император Василий Велики завладява Северозападните български земи, а по-късно те стават част от Османската империя. През 2013 г. е възстановен целият комплекс и са изградени туристически маршрути. Могат да се видят останките от укрепени селища от различни периоди, праисторическо светилище, раннотракийски култов център и др. В комплекса има експозиционни зали, като постоянната изложба в комплекса включва множество археологически предмети и други находки от петте исторически периода от съществуването на крепостта, както и модел на римската крепост „Калето“ датираща от 2-5 в. В отделна зала има етнографска изложба, също така сувенирен магазин и информационен център.
Местност „Ритлите“
GPS координати: 43.107229 / 43°6’26” N – 23.624721 / 23°37’29” E
Адрес: на брега на река Искър, с. Лютиброд, път DN 16, с. Лютиброд, област Враца
Природата тук определено ще ви изненада. Една изключително красива природна забележителност е местността „Ритлите“, която е част от националния парк „Врачански Балкан“. Намира се на брега на река Искър, край село Лютиброд. Това уникално природно образование представлява четири успоредни отвесни страни, с дължина между 200 и 500 метра и дебелина между 3 и 7 метра. Варовиковите скали са на цели 120 млн. години. Били са образувани на дъното на топло море при Старопланинското (Алпийско) нагъване. Подобни формирования могат да се открият и на другия бряг на реката, но с по-малък размер. Легендите разказват, че за дълго време тук е имало желязна врата, която е затваряла пътя към старата българска крепост Сердика. Името на скалите идва от приликата им със страничните прегради на волска кола (ритли). От 1938 г. скалните формирования са обявени за природна забележителност и за защитена зона и са включени в Регистъра на защитените територии в България.
Паметникът Дядо Йоцо гледа
GPS координати: 43.087815 / 43°5’16” N – 23.473941 / 23°28’26” E
Адрес: D16, посока Лютиброд – Своге, отбивка от пътя за село Очиндол, отклонение 1 км., обл. Враца
Ако ви се разхожда в планината, но нямате конкретна цел, тогава защо да не посетите паметника „Дядо Йоцо гледа“? Този архитектурен комплекс, заобиколен от зашеметяващи гледки, е изграден през 2005 г., а основната атракция тук е петметровата статуя на превъплъщаваща героя на Иван Вазов Дядо Йоцо, от едноименния му разказ. Паметникът е изработен от бял врачански камък. Идеята да се издигне този паметник е на местния жител Огнян Петров, който е подкрепен от община Мездра. Дарения за изграждането му правят и от други жители от региона, които подкрепят идеята. Това е културен комплекс, който включва други произведения на изкуството – фонтан със студена планинска вода, дървена къщичка, цветна градина, механа и др. Годишно тук се организира литературен конкурс, както и национален фолклорен събор.
