Народни традиции, празнии, обичаи и суеверия
Вечерта на Сирни заговезни е свързана с множество традиции. Великденският пост е важен момент в живота на жителите на Олтения. На трапезата се слагат избрани ястия в присъствието на всички членове на семейството, като масата не се вдига до следващия ден, когато остатъците от храната се хвърлят в градината за берекет и съдовете се измиват с разтвор от домашен сапун, за да бъдат чисти.
Друг обичай са виковете на събрани по хълмовете деца, на които им прошепват греховете на общността – кражби, прелюбодеяния, без никой да се сърди за това или осъжда. Това бил практичен начин за нравствено възпитание на общността.
„Навиването на парцали“ е предхристиянски обичай, който има за цел да гони злите духове. В края на дълга пръчка се връзва черешова кора във вид на кукла (парцалена), а вечер, по тъмно, младежи и девойки се събират по хълмовете, запалват „парцалите“ и викат за да гонят злите духове. Възрастните хора с гребла събират остатъци от слама по градините и ги палят през нощта, за да плашат призраците. По някои краища се правят колела от слама, запалват се и се пускат да се търкалят по брега към водата. Символиката на този обичай е свързана с пречистващата сила на огъня.
Нощта на Сирни заговезни, в навечерието на Великия пост, е време на предсказания и заклинания за любов. Момите, които искат да видят бъдещия си съпруг, през тази нощ със запалени свещи отиват при течаща вода и хвърлят във водата, в пълно мълчание, чесън и боб, след това се накланят над водата със свещта и виждат лицето на този, за когото ще се омъжат. Тази нощ вещиците отрязват лескови пръчки, с които могат да правят магии и заклинания на влюбените. С помощта на пръчката, омагьосаният прелитал до своята възлюбена. Същата нощ се гледа на боб по следния начин: с въглен се очертава кръг на земята и едно момиче хвърля, от разстояние, десет бобени зърна и в зависимост от това колко зърна са попаднали в кръга и колко извън него, се предсказва дали любовта ще е щастлива или нещастна.
Източници: Elisabeta Preotescu, Ion Marica și Constantin Mănescu, Logrești Moșteni – pagini de monografie; Haralambie Bodescu, Universul imaginar-simbolic al folclorului din zona Amaradiei de Sus;