Рождество Христово или Коледа един от най-старите християнски празници. С него се приключва дългият и знаков период на рождественския пост.
Народни традиции, вярвания, суеверия и обичаи в Олтения
Празникът е ден на равносметка за всяко семейство в края на годината, и се предшества от обичая да жертва прасе на Игнажден (20 декември). В нощта на Бъдни вечер се събират децата и пеят коледни песни, като се посрещат от домакините с гевреци, ябълки и орехи. В северната част на Олтения коледарите обикалят сутрин, и докато домакините ги чакат на портите, ги поздравяват: „Давате ли ни или не давате!“ На Бъдни вечер, домакинствата събират всичко, което са дали назаем в селото, за да имат на празника всичко и за да нямат загуби. Жените поставят във водата, в която се мият орех, за да бъдат здрави като орехи, и паричка, за да бъдат богати. Стопаните докосват с ръце всички инструменти в двора, да ги използват със здраве и работата да им спори.
Също така за Коледа в менчето, от което домакинът пие вода се слага конска подкова, а след това водата се дава на добитъка, за да бъде силен като желязо. Кокошките се захранват от сито или цедка, за да снасят много яйца. Докато продължават коледните празници, вилата за сено се скрива, защото се смята, че този, който я види, може да бъде ухапан от дълга и дебела като вила змия.
На Коледа овчарите поставят завито парче сол под прага на къщата до Гергьовден (22-ри април), когато го изваждат, смилат го и го разбъркват с трици, които дават на овцете за здраве и умножаване на стадото. На този ден хлябът седи под масата за късмет, а под покривката се поставя слама за изобилие. Срещу уроки и клетви, в четирите ъгъла на масата се слагат чесън и маково семе. Комините се разклащат и саждите поставят в корените на лозите и дърветата за богат урожай.
Според поверието, на Коледа се отварят небесата и добрите виждат Бога, седнал на маса с ангели и светии. Преди да влязат в къщата, домакините преминават през парче желязо, за да са здрави през годината и в ръката си носят запалими предмети, които хвърлят в огнището, казвайки: „Бог да ни дава спор!”. В някои области, безплодните дървета се „заплашват“ с брадвата, като се повтаря три пъти „раждай или те отсичам“.
Добре е за този ден да се яде птиче месо, та животът на сътрапезниците да е лек като птица. Също така се яде риба и хляб от неизмита пшеница, така че гостите да се заситят и останат сити през цялата година. Говори се, че на този ден воловете разговарят помежду си, а онзи, който ги чуе, му се помрачава умът. Момите, след като се измият, слагат гребена и сапуна под възглавницата, за да сънуват бъдещия си избраник. За да го сънуват, те слагат всякаква храна под прозореца, вярвайки, че той ще дойде да я опита и така ще го видят. На този ден къщата се помита, но боклукът не се изхвърля, за да няма щети по добитъка.
Източници: Ana Daria Ionescu-Haidău, Sânzienile; Alexandru Doru Șerban, Valentina Șerban, Credințe, datini și obiceiuri în Gorj.
