Румънците празнуват празника „Св. Георги“ на 23 април. За румънския народ свети Георги играе особено важна роля, защото в битката си с дракона, както е показано на иконата, се разкриват всичките стремежи на човешкия род, който е в непрекъсната борба за съществуване и свобода. В иконографията свети Георги е увенчан с нимб от светлина и този въображаем образ, подчертаващ изоморфността на света, е символ на трансцендентното. Представата за крилото, като символ на превъзходство, в проучванията на Жилбер Дюран (Gilbert Durand) се разглежда като символ на превъзмогване на човешката природа.
Народни традиции, вярвания, суеверия и обичаи
Според специалисти, християнското празнуване на св. Георги е наслагване, с течение на времето, върху предхристиянската традиция свързана с Тракийския конник. Свети Георги и свети Димитър, според традицията, са получили ключовете на времето. „Ето, аз ви поверявам ключовете на времето и по мое нареждане трябва по-рано или по-късно да отворите времената на човека, след като видим поведението на човеците! Празнуван през пролетта, празникът на свети Георги поглъща голяма част от народните вярвания, свързани със смяната на сезона. Румънските предхристиянски традиции, хармонично вплетени в християнското-православните традиции, са събрали в тези дни обичаи и ритуали, чиито корени се губят в тъмата на времето. Те са запазили, но вече с християнско значение, живия огън, обредите за плодородие на животни, растения и дървета. Това е денят, когато прозорците се отварят за света на мрака, на призраци, самодиви, върколаци и вещици. В нощта на св. Георги, жълтиците играят, а животните проговарят. Значенията на прототипа ограничават въображаемото чрез елементи на смесване с човешкото. Вероятно св. Георги някога, в предхристиянски времена е бил слънчев герой, може би дори антропоморфен ипостас на слънцето. Крилатият кон има кореспондент в народните приказки и героят напомня на Фетон, син на бога Слънце, като също е слънчево митично същество.
На зазоряване на Гергьовден, се поставят арминдени (разлистени букови клончета) върху стълбовете на портите, като се мисли, че небето се отваря едновременно с белязаните порти, за да приемат богатствата на годината. Отварянето на портите на небесата заедно с портите на домакинствата бележи символиката на възнесение на небесата. Водачът е свети Георги, язди на крилат кон, като убива с огнена стрела седмоглав дракон.
Буковите клонки се поставят вечерта на 23 април (Гергьовден) и се оставят на определени места за един месец, а в планинските райони през цялата година. На някои места се отсича младо буково дърво с дължина 4-6 метра, та къщата да бъде предпазена от мълнии.
На Гергьдвден, отбелязвайки пролетта, на входа на къщите се оставя бразда трева, зелени клонки или девесил за предпазват мястото от вещици и призраци, така че те не вземат млякото на кравите или плода на пшеницата. Който спи на Гергьовден се смята, че взима съня на агнетата и през цялата годината ще бъде сънлив и апатичен. Това е единственият ден от годината, в който късметът и нещастието се подчиняват на хората. Така например този, който лежи по корем на брега на течаща вода и забележи риба във водата ще бъде късметлия през цялата година. Който умива лицето си с роса, събрана от цветята на този ден, ще бъде здрав през цялото лято, а този, който се къпе във водата на река, няма да се страхува през цялата година. Който тича преди изгрев слънце на Гергьовден ще бъде издръжлив през цялата година и няма да знае що е умора. Събраният боклук в къщата се поставя в корена на дърветата, за да бъдат плодовити. На Гергьовден дръвчета се присаждат и се избират стадата. Ако този ден се падне в постните дни – сряда или петък, то млякото на овцете и кравите ще бъде слабо. В градовете са запазени почти 200-годишни обичаи, свързани с празнуването на Гергьовден. Тази дата се счита за подновяване на годината „с начало пролетта“. На този ден се подновяват договорите за наем на жилищата, имотите се дават под аренда, а собствениците събират годишния наем.
В нощта на Гергьовден е и времето, когато неомъжените момичета гледат в кофи или менци с вода, за да видят съдбата си. Ако на водната повърхност видят лицето на момче, тогава то ще е техният избраник. Сутринта на празника, момичетата садят чесън, който ще използват през следващата година за да се мажат с него, като вярват, че така ще получат всякакви дарования: от красота до остроумие и от късмет до богатство.
За да бъдат привлекателни, момичетата засяват босилек с устни, защото се казва „привличат един на друг, както босилекът – любовта“. За да бъдат неуморни през цялата година, момчетата и момичета докосват коприва. Според богатите румънски религиозни обичаи, на Гергьовден е добре хората да се претеглят да са здрави през цялата година и да бъдат красиви. На разсъмване момичетата сеят босилек с устните си и го поливат с уста всяка сутрин, преди изгрева на слънцето. Този босилек по празници ще запасват в пояса си, за да привличат вниманието на момчетата, като вярвали, че този, който докоснел босилека, се влюбвал веднага. Всичко това е израз на усилията за възкачване към изначалната божествена светлина. Огнената стрела също е част от арсенала на слънчевата символика, а огнедишащият змей е същият символ, но вече негативен. По този начин се предава една определена митологична традиция, защото св. Георги може да бъде оприличен на Аполон, който пронизва със стрела змията Питон.
Св. Георги е духовен покровител на армията, на тези, които рискуват живота си на бойните полета, защитавайки страната си.
Източници: Haralambie Bodescu, Universul imaginar-simbolic al folclorului din zona Amaradiei de Sus; Alexandru Doru Șerban, Valentina Șerban, Credințe, datini și obiceiuri în Gorj, Editura Rhabon, Tg-Jiu, 2004; Ana Daria Ionescu-Haidău, Sânzienile;
