Друг богат на обичаи празник в Румъния е денят на „Св. 40 мъченици“, който се празнува на 9 март.
Народни традиции, вярвания, суеверия и обичаи в Олтения
За този празник в Олтения съществуват множество традиции и обичаи, свързани със защита семейството от нечисти неща. Домакините приготвят „мъченици“, които, заедно с рогчета с мед и орехи, се пекат в огнището и се консумират само на този ден, като се разделят за помен на мъчениците. Тяхната форма е различна в зависимост от района и начина на приготвяне. Някои изглеждат като кукли с глави, носове, ръце и крака. Антропоморфните форми от тесто, подобни на цифрата 8, които се правят в Южна Румъния, не се пекат, а само сушат и варят във вода, в която се добавя захар, орех, канела и мед. Те се наричат още Брадоши, Бръндушей, Брадулеци, Свинци (светии) или Свинцишори, Мошии де Паресими (постни старци). Приготвят се по два начина: печене или варене на оформено тесто. Домакините оформят и приготвят фиксиран брой – 40 или 44 старци или мъченици. В провинцията, жените все още правят още две питки, които намушкват с тръбата от совалката на тъкачния стан, докато направят 40 дупки, които напълват с мед. Една от тези питки се дава за помен на първия минувач или съсед. Печивата се украсяват с малки кръгове, символ на слънцето, което е достигнало в годишния си кръг до пролетното равноденствие. Втората питка се оставя в къщата и се изяжда от цялото семейство. Тя се нарича „Домашната питка“ и се яде за здраве и изобилие. Приготвянето на тестото, независимо от името, формата или дали са осветени в църквата, винаги са давани за помен за деди и прадеди. Обичаят е известен, в различни варианти, навсякъде в Румъния. 9 март също така е празник на мъртвите, когато са раздавани не само мъчениците, но и бял фасул, ядки, сушени плодове и фъстъци.
Друг обичай на празника е опушването на хората и домакинството. Преди да се излезе от дома, жената запалва един парцал и опушва глезена на всеки член на семейството, за да се запазят от ухапвания от змии. Този обичай се извършва благоговейно, като се има предвид, че целият труд на румънския селянин се извършва сред природата.
Източници: Ana Daria Ionescu-Haidău, Sânzienile, Editura Măiastra, Tg-Jiu, 2009; Alexandru Doru Șerban, Valentina Șerban, Credințe, datini și obiceiuri în Gorj
