Нова година

Нова година е народен празник, който съвпада с църковното честване на Св. Василий Велики.

Народни традиции, вярвания, суеверия и обичаи

Радостта от идването на новата година се конкретизира в отиване на оран, като плугът се тегли от волове или коне, та да донесат богатство в къщите на своите стопани, който обичай е известен като „ходенето с плугчето“. На този ден, в полунощ, запалват свещ пред иконата, за да им върви през цялата година.

Жените се състезават да правят пача, та лицето им да е чисто и нежно. Пак за да върви всичко на добре, на масата на нова година, се яде свинско, а не пилешко, защото кокошката рови земята с ноктите си и я хвърля назад, докато прасето избутва земята напред. За да се засили кръвта, се пие червено вино. Ако някой здрав сътрапезник кихне тази вечер, това е означава, че на следващия ден той ще получи подарък. За да се докара късмет в къщата, според селяните, е добре да има запалена свещ през цялата нощ, а на Васильовден да се шие (ако този, който шие е момче или момиче, скоро ще се ожени).

Добре познат обичай е да се изследват месеците на годината, дали ще е дъждовна или не, като се използва сърцевината на лука. В нощта на новата година (Васильовден) селяните правят календара на следващата година. Вземат се дванадесет листа лук, които се оставят да изсъхнат, поръсени с малко сол. Всеки лист представлява един месец от годината. Сутринта се преглежда степента на влажност на всеки лист. Ако листът е мокър, то месецът ще бъде дъждовен, а ако е сух, месецът ще е сух.

На първия ден от годината, кръстникът вдига кръщелника на греда, поставяйки геврек главата му, който запълват с пари и бонбони. Детето се повдига три пъти под една от гредите на къщата, като всеки път се произнася: „Господи помогни с добро!; Господи помогни със здраве!; Нека Светата Троица ви помага!“ Пожеланието се прави до три годишната възраст на детето.

Друг обичай е отгатване на бъдещия съпруг по коловете на оградата. През  нощта, момчето или момичето, със завързани очи, брои наобратно, от 9 до 1, коловете на оградата на къщата. Последният е маркиран с червена нишка.

По това, как изглежда колът на сутринта, се правят прогнози за бъдещия съпруг или съпруга. Ако колът е крив, той ще се грозен и сакат, ако е прав, ще е млад и красив, а ако е чворовит, ще бъде стар и опак.

На първия новогодишен ден хората преглеждат дръвчетата, за да видят дали имат заскрежени клончета, знак, че годината ще е плодородна. Не се дават пари назаем, защото според преданието, няма да имат никакви пари през годината онези, чиито джобове и кесии са празни; те ще бъдат бедни през цялата година.

В планинската част на Олтения, в навечерието на Васильовден, момичетата поставят в съд с вода китка босилек и клонче от ябълка, след това една пара като мост, оставяйки ги така в новогодишната нощ до сутринта, за да сънуват момчето, което ще ги вземе. На същия ден омъжените жени правят пихтия (пача), за да бъдат пълни и нежни като желе.

В навечерието на Васильовден, девойките поставят върху въглените на огнището два свински къса, наречени единият с името на момичето, а другият с името на нейния възлюбен, и ако те, докато горят заедно се събират, тогава момичето ще се омъжи за него; в противен случай – няма да се омъжи.

На новогодишната нощ, момите за женене отиват до някоя ограда и със затворени очи, преброяват коловете, като връзват червена вълнена нишка на деветия кол. На сутринта разтълкуват: ако колът е висок и добре изглеждащ, то и бъдещият им мъж ще е висок и красив; ако колът е къс и с много чворове, то и бъдещият съпруг ще бъде нисък и грозен; ако е изгнил, това предсказа, че избраникът ще е болнав. Интересен е броят на коловете, обичаен за Северна Румъния, но също така и за горното течение на р. Амарадия в Долж.

В вечерта на Нова Година момите влизат в обора на добитъка и докосват крак легналия вол, казвайки: „Хей, време е!“ Ако животното се изправи, това означава, че момичето се ожени през тази година, а ако не се изправи тя продължава да повтаря и брои подритванията, пресмятайки годината, когато ще се омъжи. В подпланинската област на Карпатите момите обикалят кравите и сритват една, която лежи и казват: „Хайде, време е! Хайде, друг път! Хайде, следващата година! Хайде след две години и т. н. „, и когато кравата се изправи, тогава момичето ще се ожени.

Източници: Ana Daria Ionescu-Haidău, Sânzienile. Haralambie Bodescu, Universul imaginar-simbolic al folclorului din zona Amaradiei de Sus. Alexandru Doru Șerban, Valentina Șerban, Credințe, datini și obiceiuri în Gorj; Ana Daria Ionescu-Haidău, Sânzienile; Elisabeta Preotescu, Ion Marica și Constantin Mănescu, Logrești Moșteni – pagini de monografie, Editura Măiastra, Tg-Jiu, 2009;