Денят, в който честваме паметта на Свети Лазар, е в седмицата преди Христовото Възкресение. Той носи пролетен дух и ни подготвя за пасхалната радост. Христос имал приятел Лазар. Той често гостувал на него и двете му сестри Марта и Мария. В събота преди да влезе тържествено в Йерусалим минал да ги навести. Посрещнали го със сълзи и новината, че Лазар е от три дни мъртъв. Иисус отишъл на гроба и пожелал да отместят камъка. Казал „Лазаре, стани!“ и той възкръснал.
В българската традиция Лазаров ден е един женски празник. Неомъжените момичета се гиздят с най-хубавите си носии и украсяват косите си с първите пролетни цветя. Това символизира любовта, женитбата и женската плодовитост. Замесват обредни хлябове, наречени „кукли“, и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Всички девойки предвождани от лазарувала вече жена заедно тръгват по къщите и пеят лазарски песни. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. От всеки дом си тръгват с пълни кошници с дарове.
