Област Велико Търново

Област Велико Търново граничи на север с р. Дунав, а на юг отчасти със Стара Планина. Административен център на областта е старата столица на Второто българско царство Велико Търново (1186-1393 г.) – град с хилядолетна история. Областта е един от трите исторически центъра на християнството в България. Тук, по време на Второто българско царство, били построени множество църкви и манастири, а част от тях са все още действащи. Град Велико Търново е стилно съчетание от средновековна, възрожденска и модерна архитектура. Крепости и православни храмове със средновековни нюанси, жилищни сгради и чешми с характерна за българското възраждане архитектура, се вписват хармонично в автентичната атмосфера и комфорт, създадена от традиционни български рес торанти, калдаръмени улички, антикварни и сувенирни магазини, внасящи уют старата част на града. Тази атмосфера се допълва от прекрасните гледки към крепостта Царевец, която е един от най-значимите културни паметници на България и към хълма «Трапезица» и Света Гора, които се разкриват отвсякъде. Тези три хълма са се превърнали във вековни пазители на спомена от богатото и славно минало на града.